Хематокритът представлява клинико-лабораторен показател, чийто стойности се приемат за завишени, когато надвишават референтните за съответната възраст и пол.
• при мъже – 0,40 – 0,50
• при жени – 0,38 – 0,45
• при деца от 1 до 6 години – 0,30 – 0,40
• при деца от 6 до 16 години – 0,32 – 0,42
• при юноши от 16 до 18 години – 0,34 – ,044.
Хематокритът изразява концентрацията на еритроцитите в единица обем кръв, т.е. дава съотношението на клетъчните елементи към кръвната плазма.
Повишеният хематокрит може да се дължи на увеличаване броя на клетъчните елементи (еритроцитите) или намаляване количеството на плазмата в кръвта. Следните състояния или заболявания водят до тези хематологични количествени промени:
- Тежка дехидратация вследствие:
– изпотяване
– повръщане
– диария
– изгаряния - След хирургични операции
- При някои кръвни заболявания
– полицитемия вера
– еритроцитоза - Белодробна фиброза
- Хронична обструктивна белодробна болест
- Хронична сънна апнея
- Белодробно сърце (Cor pulmonale)
- Хипоксия (недостатъчна доставка на кислород в организма)
- При някои физиологични състояния броят на еритроцитите се повишава – бременност
- Пребиваване на висока надморска височина
- Тютюнопушене.
Прочетете за:
Хематокрит (Ht)
Понижен хематокрит
