Меню

Сърдечни шумове

При аускултация на сърцето освен тонове могат да се чуят и други звукове, които се наричат сърдечни шумове. В зависимост от мястото на образуване сърдечните шумове биват:
1. Кардиални:

  • Органични – възникват в резултат на органични изменения в клапите и клапните отвърстия.
  • Неорганични (функционални) – възникват при анатомично здрави клапи.

2. Акцидентални (случайни) сърдечни шумове.

3. Перикардно триене.

4. Екстракардиални (извънсърдечни):

  • Кардио-пулмонални;
  • Прекордиални крепитации;
  • Плевро-перикардно триене.

Кардиални органични шумове.

Тези шумове се образуват в сърцето при стеноза или инсуфициенция на клапите. При наличие на стеноза кръвният ток преминава през стеснено клапно отвърстие. При инуфициенция (недостатъчност) на клапите клапните платна не се затварят напълно, което позволява на кръвта да се връща обратно. Органични шумове възникват и при вродени сърдечни пороци.

Всеки шум има следните характеристики:

1. Фаза, в която се чува. В зависимост от фазата на сърдечната дейност, в която се чуват, шумовете биват:

  • систолични – чуват се през време на систола, между първия и втория тон.
  • диастолични – чуват се през време на диастола, между втория и и първия тон.

Шумът може да заеме различна част от систолата или диастолата, поради което се различават:

  • протосистоличен (протодиастоличен) шум – чува се само в началота на съответната фаза – систола или диастола.
  • мезосистоличен (мезодиастоличен) шум – чува се в средата на съответната фаза.
  • телесистоличен (теледиастоличен) шум – чува се в края на съответната фаза.
  • холосистоличен (холодиастоличен) шум – изпърва цялата систола или диастола.
  • пресистоличен шум – диастоличен шум, който се появява в края на диастолата и завършва с акцентуиран първи тон.

2. Място на най-ясно чуване на шума – punctum maximum. В повечето случаи се намира върху клапата, от която произхожда шума.

3. Провеждане (пропагиране) на шума. Обикновено на мястото на провеждането шумът се чува по-слабо, отколкото в неговия punctum maximum.

4. Тембър на шума. По тембър шумовете могат да бъдат: нежни, груби, духащи, стържещи и др.

5. Сила на шума. Зависи от степента на стеснението или инсуфициенцията на клапата, от скоростта на кръвния ток, от фазата на дишането, от положението на тялото и др. Различават се 6 степени – от много слаб, едва доловим шум до силен, груб шум, който се чува и при отдалечаване на стетоскопа от гръдната стена.

6. Конфигурация на шума според интензивността в съответната фаза.

  • декресчендо форма – шумът прогресивно затихва в съответната фаза – систола или диастола;
  • кресчендо форма – шумът нараства в систола или диастола;
  • ромбовидна (кресчендо-декресчендо) форма – шумът нараства и след това затихва в съответната фаза;
  • лентовидна форма – шумът има постоянна сила в съответната фаза.

Органични шумове при:

Митрална инсуфициенция – налице е холосистоличен шум с декресчендо характер. Най- добре се чува на върха на сърцето. По характер е духащ, но понякога е груб, стържещ. Провежда се към лявата подмишница. Долавя се по-добре в ляво странично положение на болния със спиране на дишането след издишване.

Митрална стеноза – налице е диастолен шум, който възниква след отварянето на митралната клапа и бързото преминаване на кръв от лявото предсърдие към лявата камера в началото на диастолата. Шумът се чува най-добре на сърдечния връх, нискочестотен е, не пропагира, има търкалящ характер. При тежка митрална стеноза освен протодиастолен, той се чува в цялата диастола и завършва с усилен първи тон – пресистоличен шум.
При палпация диастолният шум създава усещане за трептене (фремисман) – „котешко мъркане“.

Аортна инсуфициенцияналице е диастолен шум, дължащ се на връщането на кръв от аортата към лявата камера. Шумът се чува най-добре по левия ръб на гръдната кост. Той е високочестотен, духащ.

Аортна стеноза – налице е систоличен шум, дължащ се на завихрянето на кръвта при преминаването й през стеснената аортна клапа. Шумът се чува най-добре на сърдечната основа, а също и в трето ляво междуребрие до гръдната кост. Пропагира нагоре към дясната ключица, към югуларната ямка. Систоличният шум е груб, стържещ, силен, с ромбовиден (кресчендо-декресчендо) характер,  мезосистоличен е. Често шумът създава вибрации, които се палпират като систолен фремисман

Трикуспидална инсуфициенция – налице е систоличен шум, който се чува най-добре в 4 – 5 ляво междуребрие до гръдната кост. Този шум е непостоянен, променлив.

Трикуспидална стеноза – налице е диастолен шум, който се чува най-добре в 4 – 5 междуребрие вляво до гръдната кост и върху долната част на гръдната кост. Шумът се усилва при вдишване.

Инсуфициенция на пулмоналната клапа – диастолен шум, който се чува във второ ляво междуребрие до гръдната кост.

Стеноза на пулмоналната клапа – систоличен шум, който се чува във второ междуребрие вляво до гръдната кост.

Органични шумове при вродени пороци:

  • Систоличен шум при дефект на междукамерната преграда. Той е груб и се чува най-добре по средата на гръдната кост или вляво от нея на равнището на трето ребро.
  • Систоличен шум при отворен foramen ovale.
  • Непрекъснат (систолно-диастоличен) шум при ductus arteriosus persistent. Най-добре се аускултира във второ междуребрие до гръдната кост.

Кардиални неорганични (функционални) шумове. Образуват се най-често при относителна недостатъчност на клапите, при коята клапните платна не се затварят плътно, поради разширение на камерите, увреждане на папиларните мускули или хордите и др. Могат да се дължат и на промени в кръвния ток и състава на кръвта. Функционалните шумове по-често са систолични.

Примери за функционални сърдечни шумове:

  • систоличен шум при релативна митрална инуфициенция в резултат на разширяване на лявата камера при артериална хипертония;
  • систоличен шум при релативна трикуспидална инсуфициенция в резултат на белодробен емфизем, митрални пороци;
  • диастолен шум на Flint при релативна аортна инуфициенция при артериална хипертония, атеросклероза;
  • диастолен шум на Грахам – Стил при релативна пулмонална инсуфициенция в резултат на белодробна хипертония, митрална стеноза.

Функционални шумове могат да се аускултират още при:
– анемия – дължат се на ускорения кръвен ток и на намаления вискозитет на кръвта, поради понижения брой на червените кръвни клетки.
– инфекциозни заболявания, остра кръвозагуба, тиреотоксикоза.

Акцидентални (случайни) сърдечни шумове. Възникват при липса на патологични изменения. Тези шумове са слаби, усилват се при физически усилия, вълнение, не пропагират. Винаги са систолични, като не заемат цялата систола – протосистолични или мезосистолични.
Акциденталните сърдечни шумове са характерни за деца и юноши до 15 годишна възраст.

Перикардно триене. Установява се при перикардит, инфаркт на миокарда, уремия, холера, ракови метастази и др.

Екстракардиални (извънсърдечни) шумове:

1. Кардио-пулмонални шумове – тихи, кратки систолични шумове, които се чуват в областта на относителното сърдечно притъпление. По време на систола обема на сърцето намалява, поради което в частта на белия дроб, покриваща сърцето се създава понижено налягане. Внезапно нахлулият въздух води до образуване на шум.

2. Прекордиални крепитации – могат да възникнат при преден медиастинален емфизем.

3. Плевро-перикардно триене – възниква при възпалителни заболявания на плеврата и перикарда. При вдишване се усилва, а при задържане на дишането изчезва.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!