Освен тиреоидита на Хашимото, лупус, синдрома на Сьогрен и болестта на Грейвс, които разгледахме в първата част на статията, други автоимунни заболявания, които са по-чести при жените са:
Първична билиарна цироза
Първичната билиарна цироза е автоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу интрахепаталните жлъчни каналчета. 90 % от болните са жени над 40-годишна възраст. Заболяването протича с клиниката на хронична интрахепатална холестеза (застой на жлъчка). Наблюдават се: сърбеж по кожата, жълтеница, увеличен черен дроб, диария, остеопороза и костни фрактури поради намалена резорбция на калций.
Първичната билиарна цироза често се асоциира с други автоимунни заболявания, като синдром на Сьогрен, тиреоидит на Хашимото, склеродермия.
Хроничен автоимунен хепатит
В 80 % от случаите на хроничен автоимунен хепатит са засегнати жени. Най-често заболяването се изявява между 12 и 30 години. Втори връх може да има през периода на менопауза.
При това заболяване имунната система на организма атакува и разрушава чернодробните клетки. Възникват следните оплаквания: гадене, повръщане, тежест в дясното подребрие, жълтеница, сърбеж, увеличен черен дроб.
С цел инхибиране на образуващите се автоантитела се провежда лечение с кортикостероиди и имуносупресори.
Системна склеродермия
Системната склеродермия е автоимунно заболяване, при което настъпва фиброзиране на кожата и вътрешните органи (бял дроб, сърце, бъбреци, стомашно-чревен тракт). Установява се натрупване на колаген в кожата, при което тя става плътна и твърда.
Характерен признак на заболяването е синдрома на Рейно – пръстите на ръцете стават бледи, синкави или се зачервяват, като тези промени се провокират от студ, стрес.
Провежда се лечение с медикаменти, потискащи синтеза на колаген. Използват се още кортикостероиди, имуносупресори, НСПВС и др.
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, при което се засягат периферните стави. Най-често възниква между 35 и 55 години, като жените боледуват три пъти по-често от мъжете.
Първите симптоми на заболяването са болка, оток и сутришна скованост на ставите. Засягат се двустранно и симетрично ставите на пръстите на ръцете, гривнените, коленните, глезенните, лакътните, раменните стави. Затрудняват се движенията в засегнатите стави, настъпват деформации, контрактури.
При някои болни с ревматоиден артрит може да има увреждане на редица вътрешни органи.
Целта при лечението на ревматоидния артрит е да се потисне възпалението, да се премахне болката, да се предотвратят деформациите на ставите.
Мултиплена склероза (МС)
Мултиплената (множествената) склероза е автоимунно заболяване на централната нервна система. Най-често възниква между 20 и 40 годишна възраст. По-често боледуват жени, като съотношението жени: мъже е 2.2:1. При мултиплена склероза се установяват плаки на демиелинизация в бялото вещество на главния и гръбначния мозък.
Симптомите при МС могат да бъдат много разнообразни: мускулна слабост, спастично повишен мускулен тонус, парапареза, хемипареза, зрителни нарушения, очедвигателни нарушения, нарушена координация, промяна в походката, изтръпване на крайниците, промяна в говора, често уриниране и др.
Прочетете за:
Чести автоимунни заболявания при жени – част 1
