Меню

Вагиналната фистула представлява патологична връзка между влагалището и друг орган, например пикочен мехур, уретер, черва. Поради травма или исхемия и некроза на тъканите се формира фиброзен канал с два отвора. Вагинални фистули най-често възникват след операция, тежко раждане или лъчетерапия. Клинично се проявяват с изтичане на урина или фекалии от влагалището.

Какви видове вагинални фистули има?

Според органа, с който комуникира влагалището се различават:

  • везиковагинална фистула – между вагината и пикочния мехур. Среща се най-често.
  • уретеровагинална фистула – между вагината и уретера
  • уретровагинална фистула – между вагината и уретрата
  • ентеровагинална фистула – между вагината и тънките черва
  • коловагинална фистула – между вагината и дебелото черво
  • ректовагинална фистула – между вагината и ректума.

Срещат се и комбинирани пикочо-полови фистули:

  • везико-уретеро-вагинални
  • везико-уретро-вагинални
  • везико-вагино-ректални.

В зависимост от времето на възникване се различават:

  • ранно възникнали фистули – появяват се 24 до 48 ч след операция
  • фистули, възникващи на 10-ия до 30-ия ден след раждане или операция
  • фистули, възникващи 2 до 4 години след лъчетерапия.

Какви са причините за формиране на вагинални фистули?

Вагинални фистули могат да се развият в резултат на множество причини:

  • хирургична интервенция – при редица гинекологични, урологични и коремни операции (например: след хистеректомия, предна и задна влагалищна пластика, ампутация на шийката на матката) може да настъпи увреждане на влагалището, пикочния мехур, уретерите и да се формират фистули. Клинично фистулите могат да се изявят веднага или до 30 дни след операцията.
  • лъчетерапия, провеждана при тумори в тазовата кухина
  • родов травматизъм – продължително раждане, раждане чрез форцепс, раждане чрез вакуумекстрактор, Цезарово сечение
  • директна травми
  • възпалителено заболяване на тазовите органи
  • напреднал злокачествен тумор – рак на маточната шийка, рак на ректума
  • пробив на абсцес, например периректален абсцес.

Фактори, които предразполагат формирането на фистули са: диабет, артериална хипертония, болест на Крон, дивертикулоза.

Какви са симптомите при вагинални фистули?

При везиковагинална фистула се наблюдават следните симптоми:

  • изтичане на урина от влагалището на жената – уринна инконтиненция. Това е най-характерният симптом.
  • вулвовагинит – урината предизвиква възпалителни изменения на влагалищните стени и вулвата (външните полови органи)
  • чести пикочни инфекции – цистопиелонефрити
  • неприятна миризма поради разлагането на урината до амоняк
  • дизурични оплаквания (парене и болка при уриниране, често уриниране)
  • диспареуния (болка при полов контакт)
  • промени по кожата в областта на външните гениталии и вътрешните страни на бедрата
  • липса на нормална микция – при голям фистулен отвор урината изтича постоянно и няма нормално уриниране
  • невроза, депресия.

При уретеровагиналните фистули е налице постоянно изтичане на урина, но жената има нормална микция, тъй като в пикочния мехур постъпва урина от другия уретер.

Главният симптом при коловагиналните и ректовагиналните фистули е отделянето на фекалии и газове от влагалището. В резултат настъпва възпаление на влагалището и вулвата. Може да има болка в перинеума, болка при дефекация.

Как се диагностицират вагиналните фистули?

За доказване на наличието на фистула, определянето на нейната големина, форма и локализация допринасят следните изследвания:

  • анамнезата на пациента – данни за проведена операция, тежко раждане, лъчетерапия
  • клиничните симптоми – изтичане на урина или фекалии от вагината
  • физикалния преглед – оглед на влагалището, палпация
  • прилагане на различни оцветяващи урината вещества – през катетър в пикочния мехур се въвежда разтвор на метиленово синьо, а във влагалището се поставя стерилен тампон. След след 2-3 часа тампонът се изважда и ако е оцветен в синьо, се касае за везиковагинална фистула, ако е мокър, но не е оцветен, се касае за уретеровагинална фистула.
    За доказване на ректовагинални фистули, разтворът на метиленово синьо се въвежда в ректума.
  • ендоскопски изследвания – уретроцистоскопия, колпоскопия, ректоскопия
  • контрастни рентгенови изследвания – екскреторна урография, ретроградна уретро- и уретерография
  • компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс на тазовата кухина.

Какво е лечението при вагинални фистули?

В повечето случаи лечението на вагиналните фистули е хирургично. Спонтанно затваряне на урогенитални фистули се наблюдава рядко. Въпреки това при някои пациенти се препоръчва изчаквателно поведение. Извършва се катетеризация на уретера (при уретеровагинални фистули) или на пикочния мехур (при везиковагинални фистули). Ако до 6-8 седмици не настъпи спонтанно зарастване, се пристъпва към оперативно лечение.

За успеха от оперативното лечение е много важно провеждането на предоперативна подготовка. За ликвидиране на налични инфекциозни процеси се провежда антибиотично лечение.

Целта на хирургичното лечение е отстраняване на патологичната комуникация. В зависимост от вида на вагиналната фистула се използват различни хирургични техники, като достъпът може да бъде трансвагинален, трансвезикален или абдоминален.

Ректовагиналните и коловагиналните фистули се коригират единствено по оперативен път.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!