Бактериалната вагиноза представлява вулво-вагинална инфекция. Това е най-често срещаната вагинална инфекция при жени в репродуктивна възраст. Основният причинител на тази инфекция е анаеробният микроорганизъм – Gardnerella vaginalis. В нормалната влагалищна флора лактобацилите са доминиращите микроорганизми – до 95%. Те понижават вагиналното рН, което не позволява развитието на патогенни бактерии. При бактериална вагиноза обаче това не е така, гарднерела вагиналис създава един биофилм, който покрива вагиналната лигавица и води до намаляване на нормалните лактобацили. В резултат на това се променя pH-то на влагалището към алкално, което води до заселване и размножаване на анаеробни микроорганизми.
Предразполагащи фактори за развитието на бактериална вагиноза са: употребата на антибиотици, спермици или хормонални препарати, песари, наличие на повече сексуални партньори, използване на вагинални душове и други.
Важно е да се знае, че при небременни жени често, когато има предразполагащи фактори и когато се прави някаква инвазивна (вътрематочна) процедура – диагностична или лечебна, може да се стигне до асцендиране (разпространяване към други тъкани и органи) на инфекцията. Ето защо навременната диагностика и лечение са изключително важни.
Как се диагностицира бактериална вагиноза?
За поставяне на диагнозата бактериална вагиноза се използват следните методи:
Анамнеза
Пациентките се оплакват от слабо до умерено вагинално течение с определена характеристика. Наличието на специфична миризма (на развалена риба) е чест симптом, особено след полов контакт, когато алкалната среда на спермата може да освободи летливи амини, съдържащи се във вагиналното съдържимо. Съобщават също за зачервявания на вулвата, затруднено уриниране (дизурия) и болки при полов акт (диспареуния). Макар и рядко може да е налице и сърбеж.
Гинекологичен преглед
При оглед се виждат нормални или леко зачервени вагинални стени, покрити със сивкаво, хомогенно течение, понякога примесено с мехурчета, плътно прилепнало към вагиналната лигавица.
Микроскопско изследване на влагалищен секрет
Чрез микроскопското изследване на влагалищен секрет се изолира причинителя и се поставя диагнозата.
На практика диагнозата е налице при положителни 3 от 4 клинични критерия, формулирани от R. Amsel:
- Сивкав, хомогенен флуор (вагинално течение).
- Алкален характер с рН >4,5
- Позитивен аминен тест (неприятна миризма на развалена риба) след накапване на секрета с 10% КОН (калиева основа), поради отделяне на летливи амини.
- Наличие в нативен препарат от вагинално съдържимо на повече от 20% на “clue cells” т.нар. ключови клетки. Касае се за епителни клетки, покрити основно с гарднерела вагиналис и други микроорганизми.
Автор: д-р Николета Кочанова