Синдромът на поликистозните яйчници (синдром на Щайн – Левентал) e едно от най-значимите заболявания при жени в репродуктивна възраст. Характеризира се с нарушение на яйчнковата функция, инсулиновата обмяна, както и периферния метаболизъм на стероидни хормони в женския организъм.
Как се диагностицира синдром на поликистозните яйчници?
Основните критерии за поставяне на диагнозата синдром на поликистозните яйчници са:
- наличието на клиничен или биохимичен хиперандрогенизъм (повишени нива на мъжките полови хормони)
- хронична ановулация и менструални нарушения
- ултразвуково диагностицирани поликистозни яйчници.
Съчетаването на всеки два от тези критерии позволява диагностициране на синдрома.
За да бъдат установени тези характеристики на синдрома се използват следните методи:
Анамнеза
Пациентките съобщават за нарушения в менструалния цикъл по типа на олигоменорея (т.е. менструален интервал над 35 дни) или аменорея (липса на менструално кръвотечение).
Трябва да се има в предвид, че в първата година след настъпване на първата менструация менструалните нарушения се считат за нормален етап от пубертетния преход. В последващите две години регулиране на менструалния цикъл също не се очаква при всички здрави девойки, поради което за норма се приема наличието на менструации в рамките на 21 до 45 дни. Едва три години след настъпване на първата менструация може да се очаква редовен менструален цикъл на периоди от 21 до 35 дни.
Редовните менструални цикли обаче не винаги са овулаторни, поради което при съмнение за хронична ановулация следва да се направят допълнителни изследвания.
Физикален преглед
Насочено следва да се търсят следните признаци :
- акне
- алопеция – мъжка плешивост, косата по скалпа става по-тънка и изпада. Визуалната скала на Ludwig е предпочитана за определяне степента на алопеция.
- хирзутизъм – повишено окосмяване от мъжки тип в т.нар. андроген-зависими зони (горна устна, брадичка, бакенбарди, около гърдите, долната част на гърба, корема и вътрешната страна на бедрата). За оценка на хирзутизма може да се използва модифицираната скала на Ferriman Gallwey, която следва да се съобразява с етническата принадлежност на пациентките.
Част от пациентките със синдром на поликистозни яйчници могат да бъдат с наднормено тегло. Необходимо е да се пресметне индекса на телесна маса, за да се определи дали теглото е в здравословни граници спрямо ръста.
Лабораторни изследвания
При съмнения за синдром на поликистозни яйчници се изследват:
- нивата на общия тестостерон
- нивата на SHBG (глобулин, свързващ половите хормони)
- DHEA-S (дехидроепиандростерон сулфат – предшественик в синтеза на половите хормони)
Обикновено при наличие на това заболяване се установяват нормални стойности на DHEA-S, намален SHBG и увеличен свободен тестостерон (той се изчислява по формула: общ тестостерон/SHBG x 100)
В ранна фоликуларна фаза на менструалния цикъл – между 3-5 ден се изследват:
- Естрадиол
- ФСХ (фоликулостимулиращ хормон)
- ЛХ (лутеинизиращ хормон)
- съотношение ЛХ/ФСХ – при пациентки със синдром на поликистозни яйчници ЛХ е значително повишен в сравнение с ФСХ – над 2:1.
Важно е и изследването на нивата на прогестерона между 20-22 ден от цикъла.
Жените със синдром на поликистозни яйчници е характерно, че имат нарушения във въглехидратната обмяна, които се изразяват с повишени нива на инсулина на гладно, което крие риск от развитие на диабет. Поради това се изследват още: кръвна захар на гладно и имунореактивен инсулин (IRI).
Изчислява се т.нар. HOMA-index (глюкоза на гладно х инсулин на гладно/22,5) – за оценка на наличието на инсулинова резистентност. Прави се и орален глюкозотелерантен тест (ОГТТ).
Ултразвуково изследване
Наличието на 20 или повече фоликули в яйчника и/или обем от 10 ml или повече на поне един от яйчниците се използва като ехографски белег за поликистозни яйчници.
Автор: д-р Николета Кочанова
