В първата част на статията разгледахме възпалението на влагалището (вагинит) и някои други по-чести болести на влагалището.
Към по-редките заболявания и състояния на влагалището се отнасят туморите и вродените аномалии.
Аномалии на влагалището
Влагалището се оформя между 8 и 18 г.с. на вътреутробното развитие. В резултат на наследствени, екзогенни или многофакторни причини могат да възникнат аномалии в развитието на влагалището. Срещат се следните аномалии на влагалището:
- агенезия на влагалището (agenesia vaginae)
Касае се за вродена липса на влагалище. Има добре оформен вход на влагалището, който обаче завършва сляпо на дълбочина около 2 см.
- аплазия на влагалището (aplasia vaginae)
Вагиналната аплазия се характеризира с липса на част от влагалището. Среща се при синдрома на Mayer-Rocktansky-Kustner, при който липсва матка.
- атрезия на влагалището (atresia vaginae)
Касае се за частично или пълно срастване на влагалището при нормално оформени външни гениталии. Счита се, че е последица на прекаран възпалителен процес през вътреутробния период или след раждането. Често тази аномалия се съчетава с двурога матка.
- вагинален септум (septum vaginae)
Вагиналният септум представлява надлъжно разположена съединителнотъканна преграда, която започва от входа на влагалището и стига до дъното на влагалището, при което го разделя на две половини. Често се придружава от двойна матка с две маточни шийки.
Доброкачествени тумори на влагалището
Вагиналната киста представлява кухина, изпълнена с въздух или течност, разположена най-често под влагалищната лигавица. Обикновено протича безсимптомно, но понякога може да причини дискомфорт по време на полов акт или при спортуване.
Вагиналните кисти най-често се дължат на травма на влагалището (например по време на раждане, при операция) или на запушване на изходния канал на влагалищни жлези, при което в тях се натрупва секрет и се превръщат в кисти. В зависимост от причината за появата им се различават няколко вида вагинални кисти, например: травматични кисти, киста на Бартолиновата жлеза, Мюлерова киста, киста на Гартнер.
Вагиналните кисти обикновено остават малки и често не изискват лечение.
- Фибромиом на влагалището
Фибромиомът на влагалището се среща много рядко. Туморът се състои от гладкомускулни и съединителнотъканни влакна. Най-често се разполага по предната стена на влагалището. Протича безсимптомно, рядко може да предизвика нарушение в уринирането или дефекацията. Лечението е оперативно.
- Вагинална аденоза
Вагиналната аденоза представлява наличие на участъци от жлезист епител (ендоцервикален или тубо-ендометриален) в стената на влагалището под многослойния плосък епител или сред него.
Среща се при млади жени, които по време на ембрионалното си развитие са били повлияни от синтетични естрогени, например диетилстилбестрол (ДЕС). От аденозните участъци има риск да се развие светлоклетъчен карцином на влагалището.
Освен вродена, вагиналната аденоза може да бъде и придобита. В резултат на травма или възпаление е възможно да настъпят промени във влагиналния епител.
Диагнозата се поставя чрез колпоскопия (аденозните участъци изглеждат като червени гранулирани огнища, които лесно кървят при контакт) и биопсия. Лечението се състои в деструкция на аденозните участъци.
Други много редки доброкачествени тумори на влагалището са папилом и хемангиом на влагалището.
Преканцероза на влагалището
Преканцерозата на влагалището се означава като VAIN – вагинална интраепителна неоплазия. Характеризира се с наличието на абнормни клетки в епитела на влагалището.
Различават се три степени на VAIN:
- I ст. – лекостепенна дисплазия на епитела на вагината – абнормни клетки има в една трета от дебелината на вагиналната лигавица
- II ст. – дисплазия от средна степен – абнормни клетки има в две трети от дебелината на вагиналната лигавица
- III ст. – тежка дисплазия или carcinoma in situ на вагиналния епител. Абнормни клетки има в цялата дебелина на вагиналната лигавица.
Вагиналната интраепителна неоплазия обикновено стартира от участъци с вагинална аденоза или от участъци, инфектирани с човешкия папиломен вирус.
При втора и трета степен на VAIN се провежда лечение с лазер, хирургично лечение.
Злокачествени тумори на влагалището
- Рак на влагалището
Рак на влагалището се среща много рядко. Най-често се касае за плоскоклетъчен рак, по-рядко за аденокарцином и светлоклетъчен карцином.
Симптомите при рак на влагалището се изявяват сравнително късно. Налице е обилно влагалищно течение и контактни кръвотечения.
Диагнозата се поставя чрез колпоскопия (вижда се туморовидна формация или разязвяване на влагалищната стена) и биопсия. Провежда се хирургично лечение с последваща лъчетерапия.
- Сарком на влагалището
Саркомът на влагалището е злокачествен тумор, който се развива от съединителната тъкан на влагалищната стена. Клинично се изявява със серозно-кръвенисто или гноевидно влагалищно течение. Саркомът често прораства в уретрата, пикочния мехур, маточната шийка. Дава ранни метастази в ингвиналните и тазовите лимфни възли, както и хематогенни метастази в белите дробове. Окончателната диагноза се поставя след биопсия и хистологично изследване. Лечението е хирургично с последваща лъчетерапия.
Прочетете за:
Болести на влагалището – 1-ва част
Киста на влагалището
