Ендометриозата е състояние с често рецидивиращ характер, при което тъкан, която нормално покрива вътрешната част на матката (ендометриум) се разраства извън нормалното място. Може да засегне жени в различна възраст и често е причина за репродуктивни неудачи. Предимно се засягат яйчниците и фалопиевите тръби, по-рядко може да се открият огнища на ендометриална тъкан в пикочния мехур, белите дробове и мускулите.
Какво може да доведе до развитието на ендометриоза?
Точната причина за ендометриозата не е изяснена, но се обсъждат няколко вероятни теории:
Ретроградна менструация – менструалната кръв не се изтича нормално извън тялото, а преминава към фалопиевите тръби и навлиза в тазовата кухина, където ендометриални клетки остават по стените на таза и органите, разположени в него. Ендометриалната тъкан изтънява постепенно, което е причината за настъпването на кървене.
Нарушения във функциите на имунната система, които могат да доведат до невъзможността да се разпознае и отстрани ендометриална тъкан, която се развива на нетипично място.
Имплантиране на мястото на оперативен белег – след прекарана хистеректомия или Цезарово сечение е възможно ендометриални клетки да мигрират и да засегнат оперативния белег.
Трансформация на ембрионални клетки – естрогените имат способността да превръщат ембрионални клетки (това са клетки от ранните стадии на развитие на организма) в ендометриални такива по време на пубертета.
Трансформация на перитонеални клетки – предполага се, че определени хормони или фактори на имунната система предизвикват превръщането на перитонеални клетки в ендометриални такива.
Какви видове ендометриоза различаваме?
Срещат се няколко основни вида:
Повърхностна перитонеална ендометриоза – най-често срещаният вид. Характеризира се с наличието на тънък слой ендометриална тъкан, намиращ се по перитонеума.
Ендометриома – яйчникова форма. Това са така наречените “шоколадови кисти”. Те са тъмнокафяви на цвят, изпълнени с течност, откъдето идва и наименованието им. Трудно се поддават на лечение и могат да засегнат и здравите околни тъкани.
Дълбоко инфилтрираща ендометриоза – Рядко срещана форма. Засяга 1 до 5% от жените с ендометриоза. Тъканта се разраства дълбоко в перитонеума и засяга вътрешните органи като пикочен мехур и черва.
Какви са стадиите на развитие на ендометриозата?
Различаваме 4 степени на тежест:
- 1-ва степен. Много лека форма с наличие на полета в малкия таз, които са по-малки от 5мм, а маточните тръби са напълно проходими.
- 2-ра степен. Лека форма – полетата са по-големи от 5мм, около маточните тръби, както и около яйчниците има разрастване на ендометриална тъкан.
- 3-та степен. Умерена форма – има наличие на много и дълбоко разположени полета от ендометриална тъкан, освен това се развиват т.нар. “шоколадови кисти”.
- 4-та степен. Много тежка форма – има генерализирано засягане на други органи – пикочен мехур, бели дробове, коремна кухина, кожа. Полетата са много на брой и са дълбоко разположени.
Какви са симптомите при ендометриоза?
Най-характерната изява е болката, която се локализира ниско в корема и обикновено е по време на менструация (дисменорея) и трудно се повлиява от употребата на медикаменти. Болка се появява и по време на полов акт. Ако е засегнат и пикочния мехур, при напълване той също става болезнен. Важно е да се отбележи, обаче, че не всяка жена с дисменорея страда от ендометриоза. Други симпотми, които са по-рядко срещани, могат да бъдат гадене, диария или запек.
Какво е лечението при ендометриоза?
То може да бъде консервативно или оперативно, в зависимост от тежестта и репродуктивните планове на жената.
Консервативното лечение включва наблюдение и проследяване развитието на заболяването и състоянието на жената, както и прилагането на две групи медикаменти. Първата група са такива, които облекчават болката – нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици. Втората група лекарства са хормони като комбинирани контрацептиви, които спират овулацията и намаляват кървенето по време на менструация или само прогестинови медикаменти и агонисти на гонадотропин – рилийзинг хормона, които спират отделянето на хормони от яйчниците и водят до т.нар “медикаментозна менопауза”.
Оперативните техники включват лапароскопия, която може да се използва също и за диагностика на ендометриозата, лапаротомия и хистеректомия, при която се отстранява матката, а в някои случаи тя може да се съчетае и с премахване на яйчниците.
Автор: д-р Александра Стефанова
Прочетете за:
Как се диагностицира ендометриоза?
Шоколадова киста на яйчника
