Кистата на влагалището представлява кръгла формация, изпълнена с въздух, течност или друга субстанция. Големината й може да варира от грахово зърно до кокоше яйце. Най-често се разполага повърхностно под влагалищната лигавица, но може да проникне в паравагиналната или параметрална тъкан.
Вагиналните кисти могат да бъдат единични или множествени, обикновено не причиняват симптоми и не изискват лечение. Наблюдават се най-често при жени на възраст 30-40 години.
Какви видове вагинални кисти има?
Според причината за възникването им се различават следните видове кисти на влагалището:
- Вагинални кисти, причинени при травми на влагалището
Този тип кисти се срещат най-често. Те се причиняват от нараняване на стената на влагалището, например по време на раждане, след епизиотомия (разрязване на влагалището и перинеума при раждане) или след друга хирургична интервенция, при която се уврежда влагалището. Кистите са тапицирани от плоскоклетъчен епител и са изпълнени с кератин и десквамирани епителни клетки. Размерите им варират от няколко милиметра до няколко сантиметра в диаметър.
- Киста на Бартолиновата жлеза
Бартолиновите жлези се разполагат от двете страни на входа на влагалището. Те продуцират секрет, който овлажнява влагалището. При запушване на изходния канал на жлезата, в нея се натрупва секрет и тя се превръща в киста. Бартолиновата киста протича безсимптомно. Възможно е обаче кистата да се инфектира и да се формира абсцес, който причинява много силна болка.
- Мюлерова киста
Мюлеровите кисти са често срещан вид вагинални кисти. Могат да се разполагат навсякъде във влагалището, но най-често се откриват по предностраничните стени. Обикновено кистите са малки, вариращи от 0,1 до 2 cm, но магат да бъдат и по-големи 4 – 7 cm.
Мюлеровите кисти произхождат от Мюлеровия (парамезонефричен) канал. От Мюлеровите канали по време на ембрионалното развитие се формират влагалището, матката, маточните тръби. След раждането Мюлеровите канали вече не съществуват, но понякога могат да персистират и от тях да се образуват Мюлерови кисти.
- Киста на Гартнер
Кистата на Гартнер произхожда от Гартнеровия канал, който представлява ембрионален остатък от Волфовия (мезонефричен) канал. Гартнеровият канал се разполага в широката маточна връзка и във влагалищната стена. Кистите на Гартнер обикновено са малки, често множествени. Намират се по предната стена на влагалището или около него.
Какви са симптомите при киста на влагалището?
Повечето вагинални кисти не причиняват симптоми. Кистата може да остане със същия размер или да стане по-голяма с течение на времето.
Някои жени могат да забележат малка формация, която се подава от стената на влагалището или да имат дискомфорт, болка по време на полов акт, при ходене или спортуване.
Вагиналните кисти могат да се инфектират и да се превърнат в абсцес. Налице е силна болка, увеличаване на кистата, повишаване на температурата.
Как се диагностицира вагинална киста?
Често вагиналните кисти се диагностицират при профилактичен преглед от гинеколог. Поставянето на диагнозата не представлява трудност. Извършва се оглед на влагалището със спекулум и последваща палпация. Оценява се локализацията, големината, подвижността, консистенцията на кистата. При съмнение за тумор трябва да се извърши биопсия.
Големите вагинални кисти трябва да се разграничат от цистоцеле, уретрален дивертикул.
Какво е лечението при киста на влагалището?
При малки кисти, които протичат безсимптомно не е необходимо лечение. При инфектирани кисти се провежда лечение с антибиотици, абсцесът се дренира – прави се малък разрез, в който се поставя катетър, позволяващ на кистата да се дренира напълно за няколко седмици.
При големи кисти, причиняващи оплаквания се извършва оперативно лечение – излющване на кистата от подлежащите тъкани.
Прочетете за:
Анатомия на влагалището
