Синдромът на Мейгс (Meigs) е доброкачествен тумор на яйчника, който се проявява с асцит и плеврален излив, които отзвучават след отстраняване на тумора. Среща се много по-често при жени след менопауза.
Рядко някои пациенти имат само асцит или само плеврален излив с доброкачествен тумор на яйчника. В тези случаи е налице атипичен или непълен синдром на Мейгс.
Какви са причините за синдром на Мейгс?
Причината за синдрома на Мейгс е неизвестна. Най-често се асоциира с фибром на яйчника. Наблюдава се обаче и при други тумори на яйчниците, например текома, гранулозоклетъчен тумор, тумор на Бренер.
Патофизиологията на асцита и плевралния излив при синдрома на Мейгс не е добре проучена. Възможно е дразненето на перитонеума от яйчниковия тумор да стимулира производството на асцитна течност. Според друго обяснение асцитът се дължи на натиска на тумора върху коремните лимфни пътища, а асцитната течност след това преминава в плевралната кухина.
Други предложени теории са: продукция на течността от яйчниковия тумор, хормонална стимулация, усукване на тумора, производство на съдов ендотелен растежен фактор от тумора, който повишава капилярната пропускливост.
Какви са симптомите при синдром на Мейгс?
Симптоми, свързани с тумора на яйчника
Доброкачествените тумори на яйчниците може да протичат безсимптомно. Характерни симптоми са: подуване на корема и усещане на тежест поради голям тумор, често уриниране или трудна дефекация поради притискане на съседни органи. Ако туморът продуцира андрогени може да се наблюдава вирилизация (повишено окосмяване). Ако произвежда естрогени може да има необичайно маточно кървене.
Симптомите, свързани с плевралния излив, включват задух, суха кашлица. Обикновено плевралните изливи са десностранни, но може да бъдет и левостранни или двустранни. Размерът на плевралния излив не зависи от размера на асцита.
Симптомите, свързани с асцит, включват подуване на корема, тежест в корема.
Как се диагностицира синдрома на Мейгс?
Диагнозата се основава на:
- данни от анамнезата
- физикалния преглед – може да се установи овариална формация при абдоминален или трансвагинален преглед, установяват се признаци на плеврален излив и асцит
- лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, плазмени белтъци, полови хормони. Повишените серумни нива на СА 125 обикновено насочват към рак на яйчниците, но често при синдром на Мейгс се наблюдават повишени стойности.
- ултразвуково изследване в коремната и тазовата област – доказва наличието на яйчников тумор и асцит
- рентгеново изследване на гръдния кош – доказва наличието на плеврален излив
- абдоминална компютърна томография – за изключване на други причини за асцит
- торакоцентеза, парацентеза – тези процедури временно облекчават симптомите и дават възможност за анализ на взетата плеврална или асцитна течност.
Окончателната диагноза на синдрома на Мейгс се поставя само след отстраняване на тумора и последващото изчезване на асцита и плевралния излив. Важно за диагностицирането на синдрома на Мейгс е, че хистологичното изследване на яйчниковия тумор потвърждава доброкачествен тумор.
Диференциална диагноза
Синдромът на Мейгс най-често трябва да се отдиференцира от: рак на яйчника, цироза на черния дроб, застойна сърдечна недостатъчност, нефротичен синдром, туберкулоза, рак на белия дроб.
Трябва да се разграничи още от:
- псевдо-Мейгс синдром – налице е асцит и плеврален излив при пацииенти с доброкачествени или злокачествени тумори в тазовата или коремната кухина, например: доброкачествени кисти на яйчника (struma ovarii, муцинозен цистаденом, тератоми), миома на матката, метастатични тумори на яйчника, тумори на дебелото черво и др.
- псевдо-псевдо синдром на Мейгс – налице е асцит, плеврален излив и повишени серумни нива на СА 125 при пациент със системен лупус еритематодес.
Какво е лечението при синдром на Мейгс?
Лечението при синдром на Мейгс е хирургично – извършва се отстраняване на яйчниковия тумор, което се последва от изчезване на плевралния излив и асцита.
Преди операцията може да се наложи извършването на терапевтична торакоцентеза или парацентеза за облекчаване на симптомите при пациенти с голям плеврален излив или асцит.
Хирургичното лечение включва лапаротомия или лапароскопия. При доброкачествен тумори и при млади жени, които искат да запазят фертилитета си, се извършва едностранна салпингоофоректомия. При жени в менопауза се извършва тотална абдоминална хистеректомия с двустранна салпингоофоректомия.
Прочетете за:
Симптоми при плеврален излив
Асцит
Доброкачествени тумори на яйчника
