Пелвиоперитонит представлява възпаление на перитонеума на малкия таз. Обикновено възниква като усложнение на инфекции или състояния, засягащи матката, маточните тръби, яйчниците, чревния тракт. Ако не се лекува, тазовият перитонит може да доведе до тежки усложнения, включително сепсис. Ето защо навременната диагноза и правилното лечение са от съществено значение.
При пелвиоперитонит възпалителният процес е ограничен в малкия таз поради срастване отгоре на оментума, тънките черва и напречното дебело черво. Така се образува „капак“, който разделя тазовата от коремната кухина и пречи на превръщането на пелвиоперитонита в дифузен перитонит.
Какви са причините за пелвиоперитонит?
Причинителите са същите както при възпалителните заболявания на маточното тяло и аднексите (маточните тръби и яйчниците). Най-често се доказват стафилококи, стрептококи, гонококи, както и чревни бактерии.
Главните причини за възникване на пелвиоперитонит са:
- асцендентна генитална инфекция – възпалителен процес, засягащ матката или маточните тръби може да се разпространи към тазовата кухина. Това става, когато фимбриите на маточната тръба не слепнат, за да запушат абдоминалния й отвор, което води до излив на възпалителен ексудат по тазовия перитонеум.
- разкъсване на киста на яйчника или абсцес – изтичането на съдържанието на кистата или на абсцеса може да раздразни и възпали тазовия перитонеум.
- руптура на пиосалпинкс
- разкъсана извънматочна бременност
- перфорация на тазово разположен апендикс
- перфорация на черво при състояния като дивертикулит или болест на Крон могат да доведат до внасяне на бактерии в тазовата кухина.
- вътрематочни манипулации – перфорация на матката при прекъсване на бременност, при пробно абразио
- следоперативни или следродилни инфекции – инфекция след гинекологична операция или раждане може да засегне тазовия перитонеум.
Какви са симптомите при пелвиоперитонит?
Заболяването започва драматично със силни болки ниско долу в корема и бързо влошаване на общото състояние на жената. Водещите симптоми са:
- повишаване на температурата – 38-40 ºС
- подуване на корема, гадене, повръщане
- отпадналост, безапетитие, безсъние
- езикът е сух, обложен
- пулсът е ускорен над 100 удара в минута.
При палпация на корема на болната жена се установява:
- мускулна защита – коремната стена над симфизата е болезнена и опъната.
- положителен симптом на Блумберг над симфизата
- хоризонтална граница, над която коремната стена е мека и се чува перисталтика. Колкото тази граница е по-близо до пъпа, толкова опасността възпалението от малкия таз да се разпространи нагоре и да се превърне в дифузен перитонит е по-голяма.
При гинекологичното изследване не могат да се палпират отделно матката, маточните тръби и яйчниците. Вместо това се опипва неясно ограничена и силно болезнена формация. Дъгласовото пространство е бомбирано и болезнено.
От лабораторните изследвания се установява повишено СУЕ, повишени левкоцити и олевяване.
Ако не се лекува, пелвиоперитонитът може да доведе до тежки усложнения, например: дифузен перитонит, сепсис, сраствания, водещи до хронична болка или безплодие.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя въз основа на:
- данни от анамнезата – пациентката може да съобщи за предшестваща гинекологична инфекция или процедура
- клинична симптоматика
- данните от палпацията на коремната стена и гинекологичния преглед
- лабораторни изследвания – левкоцитоза, ускорено СУЕ
- пункция на Дъгласовото пространство – може да се направи пункция на Дъгласовото пространство през задния влагалищен свод и да се аспирира възпалителен ексудат, който да се изследва бактериологично. Така се установява причинителя и се изготвя антибиограма.
- ултразвуково изследване – може да се установи абсцес или киста на яйчника, извънматочна бременност.
Какво е лечението на пелвиоперитонит?
Лечението се провежда в болнично заведение и зависи от основната причина и тежестта. Ключовите подходи са:
- антибиотична терапия – започва се незабавно прилагане на два или три широкоспектърни антибиотика, най-добре венозно.
- поддържаща терапия – прилагат се антипиретици, болкоуспокояващи, интравенозни течности за поддържане на хидратацията и кръвното налягане.
- лечение на основното заболяване
- хирургично лечение – може да се наложи например при перфорирал апендикс, при извънматочна бременност. Извършва се лапароскопия или лапаротомия, отстраняване на гнойното огнище, лаваж и дренаж на малкия таз.
Прочетете за:
Остър гноен перитонит