Яйчниковите кисти представляват малки мехурчета изпълнени с течност, които се развиват в яйчниците на жената. Те са често срещани и обикновено не водят до сериозни оплаквания и лечението им не е трудно.
В повечето случаи яйчниковите кисти не причиняват сериозни оплаквания и изчезват от само себе си. Когато кистата е с по-големи размери тя може да стане причина за чувство на дискомфорт в областта на корема. Ако пък кистата притиска областта на пикочния мехур жените могат да се оплакват от по-чести позиви за уриниране.
По-често срещаните оплаквания на жените с яйчникови кисти са:
- промени в менструалния цикъл
- тазова болка – тъпа болка, която може да се разпространява към гърба или бедрата
- болка по време на сексуален контакт
- гадене, повръщане и напрежение в гърдите, подобни на тези, които се срещат по време на бременност
- усещане на тежест ниско в корема
- усещане за натиск върху пикочния мехур или ректума, което кара жените по-често да уринират или да имат позиви за дефекация.
Как се поставя диагнозата яйчникова киста?
В много случаи яйчниковите кисти остават недиагностицирани, защото често не причиняват никакви оплаквания. Те се откриват случайно по време на профилактичен гинекологичен преглед.
За да се потвърди диагнозата яйчникова киста е нужно да бъде извършено ехографско изследване. С помощта на ехографа се получава картина на яйчниците и могат да бъдат открити всички нетипични образувания в тях.
Ако с помощта на ехографа не се установи със сигурност дали се касае за киста или за тумор на яйчника е нужно да бъдат извършени кръвни изследвания. При тях се търси наличието на белтъка СА125 в кръвта на пациентката. Нивата на този белтък са повишени при рак на яйчника. Нивата на този белтък обаче могат да бъдат завишени и при някои неракови състояния, като ендометриоза, тазова възпалителна болест.
Какво е лечението?
Изборът на метод на лечение зависи от възрастта на пациентката, размера и вида на яйчниковата киста. Опциите са няколко:
Изчаквателно поведение
В повечето случаи лекарите съветват жените да изчакат известно време, за да се проследи дали кистата няма да изчезне от само себе си. Нужно е да бъде извършено ново ехографско изследване след няколко месеца, за да се види дали има промяна в размера на кистата или дали е изчезнала.
Прием на орални контрацептиви
В някои случаи е удачен приемът на орални контрацептиви за предпазване от повторна поява на яйчникови кисти. Това е един от положителните ефекти на този вид контрацепция – намалява риска от кисти и рак на яйчника.
Оперативна интервенция
Ако кистата е с големи размери в някои случаи е удачно нейното хирургично отстраняване. Възможно е да бъде премахната само кистата без отстраняване на яйчника при процедура известна като цистектомия. В други случаи обаче се налага премахване и на яйчника на жената. Ако се установи, че формацията в яйчника е злокачествена е нужно да бъде извършена хистеректомия, при която се премахват яйчниците и матката на жената.
Прочетете за:
Прочетете за:
Доброкачествени образувания на яйчника
