Яйчниковите кисти представляват малки мехурчета изпълнени с течност, които се развиват в яйчниците на жената. Те са често срещани и обикновено не водят до сериозни оплаквания и лечението им не е трудно.

В повечето случаи яйчниковите кисти не причиняват сериозни оплаквания и изчезват от само себе си. Когато кистата е с по-големи размери тя може да стане причина за чувство на дискомфорт в областта на корема. Ако пък кистата притиска областта на пикочния мехур жените могат да се оплакват от по-чести позиви за уриниране.

По-често срещаните оплаквания на жените с яйчникови кисти са:

  • промени в менструалния цикъл
  • тазова болка – тъпа болка, която може да се разпространява към гърба или бедрата
  • болка по време на сексуален контакт
  • гадене, повръщане и напрежение в гърдите, подобни на тези, които се срещат по време на бременност
  • усещане на тежест ниско в корема
  • усещане за натиск върху пикочния мехур или ректума, което кара жените по-често да уринират или да имат позиви за дефекация.

Как се поставя диагнозата яйчникова киста?

В много случаи яйчниковите кисти остават недиагностицирани, защото често не причиняват никакви оплаквания. Те се откриват случайно по време на профилактичен гинекологичен преглед.

За да се потвърди диагнозата яйчникова киста е нужно да бъде извършено ехографско изследване. С помощта на ехографа се получава картина на яйчниците и могат да бъдат открити всички нетипични образувания в тях.

Ако с помощта на ехографа не се установи със сигурност дали се касае за киста или за тумор на яйчника е нужно да бъдат извършени кръвни изследвания. При тях се търси наличието на белтъка СА125 в кръвта на пациентката. Нивата на този белтък са повишени при рак на яйчника. Нивата на този белтък обаче могат да бъдат завишени и при някои неракови състояния, като ендометриоза, тазова възпалителна болест.

Какво е лечението?

Изборът на метод на лечение зависи от възрастта на пациентката, размера и вида на яйчниковата киста. Опциите са няколко:

Изчаквателно поведение

В повечето случаи лекарите съветват жените да изчакат известно време, за да се проследи дали кистата няма да изчезне от само себе си. Нужно е да бъде извършено ново ехографско изследване след няколко месеца, за да се види дали има промяна в размера на кистата или дали е изчезнала.

Прием на орални контрацептиви

В някои случаи е удачен приемът на орални контрацептиви за предпазване от повторна поява на яйчникови кисти. Това е един от положителните ефекти на този вид контрацепция – намалява риска от кисти и рак на яйчника.

Оперативна интервенция

Ако кистата е с големи размери в някои случаи е удачно нейното хирургично отстраняване. Възможно е да бъде премахната само кистата без отстраняване на яйчника при процедура известна като цистектомия. В други случаи обаче се налага премахване и на яйчника на жената. Ако се установи, че формацията в яйчника е злокачествена е нужно да бъде извършена хистеректомия, при която се премахват яйчниците и матката на жената.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!