Видове аномалии на пъпната връв:
Аномалиите на пъпната връв биват:
1.) Аномалии в прикрепянето на пъпната връв – възможни са следните варианти:
– нормално се срещат странично прикрепване (insertio lateralis) – най-често, и централно прикрепване (insertio centralis);
– прикрепяне за ръба на плацентата (insertio marginalis);
– ципесто прикрепяне (insertio velamentosa) – пъпната връв е прикрепена към околоплодните обвивки. След прикрепването кръвоносните съдове на пъпната връв се разклоняват и се насочват към плацентата. По време на бременността в този случай има опасност от нарушено изхранване на плода, в резултат на което се нарушават растежът и развитието му. При раждането може да стане притискане на съдове, което да доведе до асфикция на плода. Ципесто прикрепяне се среща по-често при многоплодна бременност.
– vasa previa („предлежащи съдове“) – при vasa previa съдовете в плодните ципи са на пътя на предлежащата част на плода. По време на раждането те може да се разкъсат, което води до кръвозагуба на плода и той може да загине.
2.) Аномалии в дължината
Средно пъпната връв има дължина 50-60 см. Не са уточнени причините за вариациите в дължината на пъпната връв. Тя има значение за движението на плода в кухината на матката. За къса пъпна връв се приема тази, която има дължина под 30-35 см (когато плацентата е прикрепена към дъното на матката) или под 20 см (когато плацентата е прикрепена ниско). В тези случаи пъпната връв е с абсолютно намалена дължина. Относително е скъсена пъпната връв, когато се увие около части на плода. Късата пъпна връв може да доведе до ограничено движение на плода, нарушено изхранване, отлепване на плацентата, разкъсване на пъпната връв. За дълга се счита пъпна връв с дължина над 60 см, като има описани случаи с дължина 1-3 метра. При дълга пъпна връв има опасност от усукването й около плода, образуване на истински възли, заставането й на пътя на предлежащата част на плода, развитие на тромбоза.
3.) Аномалии в ширината
Тънка пъпна връв се наблюдава при неразвита Вартонова пихтия (тъканта, която обвива пъпните кръвоносни съдове). Това води до по-лесно травмиране на съдовете.
4.) Аномалии на кръвоносните съдове на пъпната връв
Най-честата е наличието на една артерия (обикновено има две артерии и една вена). Единичната пъпна артерия се асоциира с по-голям брой аномалии на плода. Срещат се и варианти с три артерии. Рядко по пъпната вена може да има разширени варикозно изменени участъци.
5.) Образувания на пъпната връв:
– възли – истински и лъжливи. Истинските се получават в резултат на движенията на плода и преминаването му през бримка на пъпната връв. Предразполагащи фактори за образуването им са по-голямо количество околоплодна течност, по-дълга пъпна връв. Истинските възли носят риск от затягане по време на раждането и асфикция на плода. Усложненията по време на бременността са по-редки, но може да се стигне до аборт или мъртвораждане. Лъжливите възли се образуват при завъртания на съдовете в пъпната връв или натрупване на Вартоновата пихтия и нямат клинично значение.
– кисти – истински и лъжливи. Истинските кисти са постлани откъм вътрешността с епител. Лъжливите се образуват при размекване на Вартоновата пихтия.
– тумори – хемангиоми и тератоми. Срещат се рядко.
Усложнения: Аномалиите на пъпната връв може да доведат до усложнения за майката и плода както по време на бременността, така и при раждането.
Усложнения за майката:
– удължено раждане;
– кръвоизливи.
Усложнения от страна на плода:
– нарушен растеж и развитие, аномалии, фетален дистрес;
– преждевременно раждане;
– аборт;
– мъртвораждане.
Диагноза и лечение: Диагнозата на голяма част от аномалиите на пъпната връв става по време на раждането.
– Ако vasa previa се диагностицира ехографски пренатално, може да се планира цезарово сечение и по този начин да се понижи рискът за плода.
– При откриването на истински възел раждането трябва да приключи максимално бързо, за да не се стигне до асфикция на плода. Ако се установи пренатално, може да се направи цезарово сечение.
– При наличие на единична пъпна артерия състоянието на плода се проследява и при нужда се преминава към родоразрешение.
Автор: д-р А. Високалийска
