Меню

При съмнение за бременност трябва да се определи:
– има ли бременност и дали е едноплодна или многоплодна;
– срок на бременността;
– разположението на плода – в маточната кухина или извън нея (извънматочна бременност);
– развитието на плода.

Диагнозата на ранната бременност се поставя чрез:

Акушерска анамнеза – жената се разпитва за:
– характеристика на менструалния цикъл – първия ден на последната редовна менструация, продължителност, количество и честота на менструацията. Само липсата на менструация (аменорея ) не е сигурно доказателство за бременност – аменореята може да се предизвика от различни причини. Объркване може да се получи при атипична последна менструация, прием на орални контрацептиви, нередовна менструация. Освен това при част от бременните има кървене през първия триместър – псевдоместруация на бременността. Кървене може да има и при заплашващ аборт, тумори и др.

– субективни оплаквания – гадене и повръщане, промени в апетита, непоносимост към определени храни и миризми, чувствителност в гърдите, раздразнителност, отпадналост и др.

Класическата картина при бременност е на жена с предшестваща редовна менструация, която съобщава за аменорея, гадене и повръщане, отпадналост, чувствителност в гърдите.

За извънматочна бременност трябва да се мисли при празна матка при ехографското изследване, коремна болка, вагинално кръвотечение, покачващи се стойности на човешкия хорионгонадотропин (ЧХГ), анамнеза за манипулации върху тръбите, лигиране на тръбите, тазова възпалителна болест, предишна извънматочна бремнност.

Обективно изследване:
1. Общ оглед:
– общ вид на жената;
– пигментация по кожата на лицето, ареолите, срединната коремна линия, анус и външни гениталии;
– нарастване на гърдите;
– отоци по крайниците.

2. Акушеро-гинекологичен преглед:
– преглед на външни гениталии за възпаление, на ануса – за хемороиди;
– ливидно оцветяване на стената на влагалището и маточната шийка;
– размекване на маточната шийка и истмичната част на матката – при бимануална палпация пръстите се събират (симптом на Хегар);
– признак на Пискачек – подутина в матката, където е прикрепено плодното яйце (8-ма до 12-та гестационна седмица);
– промени в консистенцията на матката;
– нарастване на матката.

Лабораторни изследвания – основават се на откриването на ЧХГ (и по-специално – бета-фракцията му) в урина или серум. ЧХГ е хормон, свързан с бременността – отделя се след забременяването и през цялата бременност. Определянето може да бъде качествено (доказва се наличие или липса на бременност) и количествено (използва се за определяне срок на бременността, при съмнение за заплашващ аборт, трофобластна болест).

В зависимост от чувствителността на имунологичните тестове за бременност, те се позитивират в различен момент след оплождането. В повечето случаи тестовете за отчитане на ЧХГ в урината са положителни след закъсняването на менструацията – т.е. около 14 дена след зачеването.

Възможни причини за фалшиво-отрицателни резултати (отрицателен резултат при наличие на бременност) са:
– концентрация на ЧХГ в урината под прага на чувствителност на теста;
– грешка при определяне датата на очакваната закъсняла менструация;
– закъсняване на менструацията след комплетен ранен спонтанен аборт.

Може да се изследва и серумното ниво на ЧХГ. В първите седем седмици количеството му се удвоява на около 2,5 дена, после се задържа относително постоянно и започва да намалява след 12-та гестационна седмица. Началното покачване на ЧХГ може да се проследи чрез серийни измервания при ранни усложнени бременности. При недостатъчно бързо покачване може да се мисли за извънматочна бременност или спонтанен аборт. По-бързото нарастване от своя страна може да се дължи на многоплодна бременност, гроздовидна бременност или хромозомни аномалии.

Ехографско изследване – трансабдоминална (трансдюсерът дава образ през коремната стена) или трансвагинална (през влагалището) ехография. Трансвагиналната ехография позволява визуализиране на признаци на вътрематочна бременност около 1 седмица по-рано в сравнение с трансабдоминалната. Тя се извършва при празен пикочен мехур и е по-подходяща при жени с наднормено тегло. Трансабдоминалната ехография се извършва при пълен пикочен мехур, който създава ехографски прозорец. Откриват се:

– плоден сак – в 5-6-та гестационна седмица при трансабдоминална и в 4-5-та гестационна седмица при трансвагинална ехография.
– към 7-8-ма седмица – наличие на сърдечни пулсации.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!