1. Промени в количеството на кърмата в послеродовия период:
1.1. Липса на кърма – агалактия.
Това е рядко усложение. Може да се свързва със синдром на Шийхан (Sheehan) – следродова понижена функция на хипофизната жлеза в резултат на шок, загуба на кръв. Не трябва да се бърза с диагнозата агалактия, тъй като може да се касае просто за по-късно начало на млечната секреция. Обикновено отделянето на кърмата започва на 2-3-ти ден след раждането. Възможно е и по-късно начало на млечната секреция – към 6-7-ми ден. За да се стимулира процесът, бебето трябва да се сложи на гърдата за сукане възможно най-рано и това да се повтаря редовно.
1.2. Намалено количество на кърмата – хипогалактия.
Наблюдава се при около 20% от родилките. Хипогалактията може да бъде първична, вторична и относителна.
Първична хипогалактия – образуваната кърма поначало е в по-малко количество:
– при нарушения в развитието на гръдните жлези (липса или недостатъчно развитие);
– недоразвити гръдни зърна;
– недостатъчно високи нива на хормона пролактин, отговорен за лактацията (продукцията на кърма);
– ендокринни заболявания – хипертиреоидизъм, захарен диабет и др.
Вторична хипогалктия – намаляване на количеството образувана кърма след период на нормална лактация:
– необосновано преминаване към смесено хранене на бебето (при смесеното хранене освен майчина кърма бебето получава и друг вид мляко), като заместителят на кърмата е даван преди кърменето и с биберон (при сукане от биберон бебето може да откаже да суче от гърдата);
– психичен стрес;
– нарушения в общото състояние на родилката при инфекциозни, системни заболявания;
– неправилно хранене на майката преди и след раждането, спазване на диети след раждането;
– задържане на части от плацентата в маточната кухина, което потиска лактацията;
– причини от новороденото – недоносеност, ниска телесна маса, нарушен гълтателен рефлекс, затрудняване на дишането от различни аномалии и заболявания. Тези фактори нарушават процеса на сукане, при което в гърдите остава кърма, което снижава по-нататъшната й продукция;
– ново забременяване през послеродовия период.
Относителна хипогалактия – при близнаци, когато има нужда от повече кърма.
Профилактиката на хипогалактията включва подготовка на гърдите за кърмене още през бременността, осигуряване на спокойствие за майката, пълноценно хранене, редовно кърмене, спазване на правилна техника на кърмене – в първите дни след раждането родилката кърми в полулегнало положение, а после – седнала на стол, продължителността на всяко кърмене е 15-20 минути, при всяко кърмене детето да суче само от едната гърда, гърдите при нужда се доизцеждат с помпа, за да не се допуска застой на мляко.
1.3. Повишено образуване на кърма – хипергалактия. Хипергалактията се среща рядко. В някои случаи количеството на кърмата за едно денонощие може да надхвърли 5 литра.
2. Смутено изтичане на кърмата:
– галакторея – спонтанно изтичане на кърма между кърменията. Галактореята може да доведе до образуване на рагади и екземи по гърдите поради честото им мокрене, недохранване на бебето поради недостиг на кърма. В такива случаи се прилага масаж на гръдните зърна, за да се тонизират мускулчетата на изходните канали на млечните жлези.
3. Аномалии на гръдните зърна:
– плоски и хлътнали зърна – може да затруднят процеса на кърмене. При подготовката на гърдите за кърмене по време на бременността се прилагат масажи и изтегляне на зърната. При използване на помпа в послеродовия период също се изтегля зърното.
4. Заболявания на гръдните зърна – рагади:
Рагадите представляват увреда на епитела на гръдните зърна. Най-често рагади се получават в първата седмица след раждането и при жени, раждали за първи път.
Рагадите биват:
– повърхностни;
– дълбоки.
Причини за развитието на рагади:
– неподготвени за кърмене гръдни зърна;
– аномалии на гръдните зърна;
– неправилна техника на кърмене – твърде дълго оставяне на бебето на гърдата при сукане, неподсушаване на зърното и честото му мокрене;
– лоша хигиена на гърдите;
– снижен имунитет на майката при системни заболявания, липса на витамини и др.
Клинична картина:
– болка;
– кървене от рагадите;
– при оглед зърната изглеждат оточни и синкави, виждат се ранички.
Рагадите носят риск от инфектиране, като може да се развие послеродов (пуерперален) мастит.
Лечение на рагадите:
– спиране на кърменето и осигуряване на покой на съответната гърда;
– изцеждане на гърдата с ръка. Бебето се храни с изцедената кърма, като се използва лъжичка, а не биберон;
– подсушаване и почистване на зърното преди и след кърмене;
– локална употреба на антибиотици, анестетици и епителизиращи средства.
Профилактиката на рагадите се състои в:
– правилна техника на кърмене;
– добра хигиена;
– подготовка на зърната за кърмене.
Автор: д-р А. Високалийска