На латински език: Partus serotinus
На английски език: Postterm pregnancy, Prolonged pregnancy
Преносена бременност се нарича бременност, при която раждането започва след 42-та седмица (294-ти ден) считано от първия ден на последната редовна менструация. Тя бива:
- хронологична преносена бременност – раждането става в посочения срок, но при новороденото не се откриват белези на преносеност;
- биологична преносена бременност – биологичното преносване обикновено включва в себе си и хронологичното. В този случай у новороденото се наблюдават белези на преносеност поради хронична плацентарна недостатъчност.
Биологичната преносеност зависи до известна степен от хронологичната, но не изцяло. Различната степен на преносване може да доведе до раждане на преносено бебе, но може и да няма белези на преносеност у новороденото.
Епидемиологични данни: Честотата на случаите на преносена бременност е около 3 – 12 %. Биологичната преносеност варира в по-малка степен, тъй като най-честа причина за поставяне на диагнозата преносена бременност е неточно определяният срок на бременността.
Етиопатогенеза: Значение за преносването имат:
– менструален цикъл със забавена овулация;
– предшестваща преносена бременност;
– първа бременност;
– възраст;
– конституционални особености – слабост на маточната мускулатура и др.
Белезите на преносеност при новороденото се дължат основно на „стареене“ на плацентата – откриват се инфаркти на плацентата, калцификати и др. Понижават се кислородопреносителният й капацитет, транспортните и изхранващите й функции, което води до интраутеринна ретардация/ хипотрофия на плода – той изостава в растежа и развитието си спрямо гестационната възраст. Намалява количеството на околоплодната течност – олигохидрамнион. Вследствие на дехидратацията при биологичната преносеност се получават:
– суха кожа с намалена еластичност;
– хиповолемия – намален обем на циркулиращата кръв;
– повишаване на хематокрита; полицитемия; повишени стойности на хемоглобина;
– намаляване количеството на отделената урина.
Преносени новородени:
При хронологичната преносена бременност новородените не показават клинични белези на преносване. Те може да са с по-голямо тегло в сравнение с родените на термин.
Биологичната преносена бременност се характеризира със синдром на преносване.
Има три степени на преносеност:
– I степен – дълги нокти, по-къса коса, редуцирана подкожна тъкан, набръчкани длани и стъпала, риск за развитие на респираторен дистрес синдром на новороденото.
– II степен – към гореизброеното се прибавя мекониална оцветка на околоплодните обвивки и кожата.
– III степен – кожата и околоплодните обвивки са жълто оцветени, има дихателна недостатъчност, засягане на централната нервна система, новородените имат старчески вид.
Възможностите на преносените новородени за адаптация в послеродовия период са ограничени. Биологичната преносена бременност води до увеличение на перинаталната детска смъртност.
Усложнения:
От страна на плода:
– повишена перинатална смъртност;
– родов травматизъм (ортопедични и неврологични увреди) вследствие на удължено раждане, тазово-главична (пелвиофетална) диспропорция, раменна дистокия;
– аспирация на мекониално съдържимо.
От страна на майката:
– удължаване на раждането;
– травма на перинеума;
– по-голяма вероятност за родоразрешение с цезарово сечение, което носи риск от съответните за процедурата усложнения.
Диагноза на преносена бременност:
За да се избегне погрешното поставяне на диагнозата преносена бременност, е необходимо точно да се определи срокът на бременността. За това може да се използва формулата на Naegele за определяне датата на термина – добавя се една година, изваждат се 3 месеца и се добавят 7 дена към първия ден на последната редовна менструация. Срокът на бременността може да се определи и ехографски, като този метод е с най-голяма точност в първия триместър. Значение имат размерът на матката в различни периоди на бременността, кога детските сърдечни тонове са чути за първи път, кога майката е усетила първите движения на бебето.
– анамнестични данни – бременната може да съобщи, че не наддава на тегло, че движенията на бебето са станали по-слаби и редки и др.
– физикален преглед – намаляване обиколката на корема, по-ниско положение на фундуса на матката, белези на узряване на маточната шийка.
– изчисляване pelvic score по Bishop. Методът се използва за определяне готовността на матката за раждане. Показателите са разширение, скъсяване, консистенция, посока на маточната шийка, положение на детската глава. Максималният сбор е 13. Резултат 9 или повече показва добра готовност на матката за раждане.
– ултразвуково изследване – дава информация за състоянието на плода. Измерват се бипариеталният диаметър, количеството на околоплодната течност, степента на зрялост на плацентата.
– оценява се биофизикалният профил на плода според детските движения, дихателните движения, мускулния тонус, количеството околоплодна течност и сърдечния ритъм за определено време.
– нон-стрес-тест на плода – извършва се два пъти на ден при преносили. Определя се как сърдечната честота се променя при движенията на плода. При биологичното преносване поради състоянието на хронична хипоксия на плода сърдечната му честота не отговаря адекватно на движенията, появяват се т.нар. късни децелерации и реактивността на плода е снижена.
Поведение при преносена бременност:
– при нисък pelvic score (неблагоприятен цервикален статус) и липса на белези на преносеност у плода поведението е изчаквателно;
– при висок pelvic score се преминава към спонтанно или индуцирано раждане;
– при белези на преносеност – индукция (предизвикване) на раждането. Извършва се с окситоцин и пукване на околоплодния мехур. Ако раждането се затрудни или състоянието на плода се влоши, се преминава към форцепс или цезарово сечение.
– при pelvic score под 3 – 4 – цезарово сечение.
Автор: д-р А. Високалийска
