Андрогенната алопеция (лат. alopecia androgenetica) представлява косопад, възникващ под влияние на мъжките полови хормони (андрогените). Заболяването засяга и двата пола, но е по-често при мъжете. Характеризира се с опадане и оредяване на косата на симетрични зони на главата.
Какви са причините за андрогенна алопеция?
В патогенезата на андрогенната алопеция при мъжете ключова роля играят повишените нива на мъжки полови хормони в кръвта. Действието на тези хормони се осъществява чрез свързването им с клетъчни рецептори, чието количество зависи от наследствествени фактори. По тази причина от значение за възникване на андрогенна алопеция е не само нивото на мъжките полови хормони, но и борят рецептори за тях.
Други предразполагащи фактори за възникване на заболяването са тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, лошата хигиена и неправилната терапия на заболяването.
При жени андрогенна алопеция настъпва при ендокринни заболявания, особено при дисфункция на хипофизата, надбъбрека, щитовидната и половите жлези. Необходимо е гинекологично изследване за установяване на статуса на половата система, тъй като яйчниковите тумори са възможна причина за възникване на андрогенна алопеция.
Симптоми на андрогенна алопеция
Различават се андрогенна алопеция от женски и от мъжки тип.
При жени андрогенната алопеция протича с опадане на космите в челната и теменната област, напомнящо на мъжкото олисяване. Болестта започва през пубертета или в постпубертетна възраст, прогресира постоянно, и се обостря по време на бременност, кърмене и през менопаузата. Въпреки това пълно олисяване не настъпва.
При мъже заболяването започва обичайно на 13-14-годишна възраст в съчетание с акне и постепенно води до субтотална или тотална алопеция, като косми се съхраняват само в малък участък в челно-теменната и тилната област.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата на андрогенната алопеция при мъже се поставя въз основа на клиничната картина. При жени е необходимо да се направи диференциална диагноза с алопецията в постменопаузалния период – при нея процесът засяга околоушните зони и теменната област. От значение при жените е фамилната обремененост и консултирането с ендокринолог и гинеколог.
Лечение на андрогенната алопеция
На пациентите с наследствено предразположение се препоръчва да избягват продължително излагане на слънце, прехранване с мазнини и въглехидрати, носене на тесни шапки.
Препоръчва се диета с повишено съдържание на животински и растителни белтъци, спазване на хигиената на косата и лечебни масажи (вкл. криомасаж). Употребата на антиандрогенни препарати и хормонални контрацептиви трябва да бъде обсъдена със специалист гинеколог. Подходящи за употреба са вазодилататорът миноксидил, както и специални балсами и шампоани. Лечебните шампоани против пърхот са подходящи при съчетание на андрогенна алопеция със себорея. При тежка андрогенна алопеция е възможно присаждане на коса.
Автор: д-р Т. Господинов
