Начало Заболявания и състояния Кожни болести (дерматология и венерология) Доброкачествени тумори на кожата, невуси, фиброми, липоми, хемангиоми

Доброкачествени тумори на кожата, невуси, фиброми, липоми, хемангиоми

Доброкачествените тумори на кожата представляват обемни разраствания на кожни клетки (новообразувания), които са ясно отграничени от околните тъкани и не врастват в тях.

Както всички новообразувания, доброкачествените кожни тумори водят началото си от видоизменени клетки, които в процеса на увеличеното си деление променят формата, размера и функцията си.

Причина за възникването на тези тумори са външни или вътрешни за организма фактори, които нарушават механизмите за контрол на делението, растежа и диференциацията на клетките.

Видът на доброкачествения кожен тумор зависи от клетките, от които произхожда – например от мастната тъкан произхождат липомите, от кръвоносните съдове – хемангиомите, от съеднително-тъканните елементи – фибромите. Диагностиката им в много случаи е лесна поради характерната клинична изява (напр. при липоми, папиломи), в други случаи изисква повишено внимание, тъй като клиничната изява на някои доброкачествени тумори е сходна с тази на злокачествени новообразувания.

Към доброкачествените кожни тумори отнасяме:

Невус (синоним: бенка, пигментно петно, пигментен невус, меланоцитен невус) – доброкачествен тумор, който в болшинството от случаите е вродено образувание. Възможно е невуси да възникнат при колебания в нивата на половите хормони при бременност, пубертет или климакс. Съществува фамилна предразположеност.

Невусът представлява туморовидна формация с цвят, вариращ от светлокафяв до червено-виолетов и черен. Размерите му варират от 0,5 до 10 см. Съставен е от видоизменени меланоцити – клетки, които съдържат голямо количество от пигмента меланин. Невусът има потенциал за злокачествено израждане и преминаване в меланом. Същевременно, невуси се наблюдават при 2/3 от представителите на европеидната раса. Сами по себе си бенките не изискват лечение освен в случаите, на хронично травмиране, често възпаление или големи размери, защото тогава нараства риска от преминаване на невуса в меланом.

Премахването на невусите може да се извърши чрез електрокоагулация при локална анестезия. Показание за манипулацията е засилването на пигментацията (особено когато е неравномерна), появата на сателитни елементи, наличието на възпаление, сърбеж и ерозии.

Фибром – доброкачествено новообразувание, което се състои от зрели съединителнотъканни елементи. Характеризират се с бавен растеж, ясни граници и светлорозов цвят или цвят на околната кожа. Фибромите биват твърди и меки. Твърдите се характеризират с плътна консистенция, в която преобладава влакнестата субстанция, броят клетки е малък, а туморът е добре отграничен от околните тъкани. Твърдите фиброми растат по-често на широка основа, но е възможно и „на краче“. Меките фиброми представляват торбовидни образувания с набръчкана повърхност, които растат „на краче“. В болшинството от случаите се срещат при жени в зряла възраст. Засягат шията, слабинните и мишничните гънки, гърдите и кожните гънки под млечните жлези.

Лечението на фибромите е хирургично, под местна анестезия. Премахването е препоръчително при често травмиране на фиброма или ако козметичният дефект е изразен.

Липом – доброкачествен тумор, който произхожда от мастната тъкан и има подкожно разположение, кръгла форма и капсула, която го отграничява от околните тъкани. В редки случаи е възможно туморът да бъде дифузен, без ясно отграничение от околните тъкани. Липомите са безболезнени, кожата над тях е непроменена, слабо подвижна. Срещат се по ръцете, гърба, гърдите, корема и бедрата и могат да достигнат значителни размери.

Лечението е хирургическо, чрез ексцизия или липосукция.

Хемангиом – доброкачествен тумор, произхождащ от кръвоносните съдове. Хемангиомите представляват червени петна, надигнати над околната кожна повърхност, с ясни граници и могат да имат различни форми и размери. Разполагат се на кожната повърхност, вътрекожно или надкожно, безболезнени са, но са лесно раними и склонни към кървене. Наблюдават се предимно в детска възраст, по-често при момичета, и се характеризират с бърз растеж. При възрастните също по-често е засегнат женският пол. Хемангиомите биват плоски, пунктиформени (точковидни), звездовидни (съдови звезди) и кавернозни (пещеристи – най-тежката форма, засягаща и околни тъкани и органи).
По лицето и скалпа формират естетически неприятни за пациента образувания.

Лечението се извършва чрез електрокоагулация, фототерапия, лазертерапия с Nd-Yag лазер, криотерапия, въвеждане на склерозиращи тумора агенти.

Папиломи – ясно отграничени тумори на тънко краче или на широка основа, обикновено с малки размери. Повърхността им е неравна, дребно- или едрозърниста, понякога с власинки. Лечението им е хирургическо – ексцизия или електрокоагулация.

Кожен рог – твърдо рогово разрастване с конична форма и сиво-кафяв цвят. Често засяга носа, устните, брадата, ушните миди. Притежава склонност към често травмиране и кървене, което налага премахването му, обикновено чрез електрокоагулация под локална анестезия.

Себорейни брадавици (кератоми, сенилни брадавици) – притежават формата на брадавици без да са свързани с HPV-инфекция. Срещат се при възрастни хора. Премахват се чрез електрокоагулация или ексфолиация (излющване).

Келоид – представлява разрастване на съединителна тъкан, което се образува при зарастване на рани. Лечението е хирургическо, лъчелечение, локално приложение на кортикостероиди и Контрактубекс.

Ретенционни кисти – образуват се при запушване на изходните канали на мастни, потни и слузни жлези. Имат сферична форма и склонност към разрастване и възпаление. Лечението е хирургическо – кистите се пунктират, съдържанието им се евакуира и капсулата им се премахва.