Определение: Едемът на Квинке (Oedema Quincke) представлява внезапно настъпващ ограничен оток на кожата, лигавиците и подкожната мастна тъкан, най-често в областта на лицето, носоглътката и гениталиите. В някои източници се среща и под названието „ангионевротичен оток“, тъй като по-рано е битувало схващането, че роля за възникване на състоянието играе и нервната система.

Етиопатогенеза: Причини за възникването на едема на Квинке могат да бъдат:

  • Реакции на свръхчувствителност – в тези случаи едемът на Квинке е клинична проява на алергична реакция от бърз тип (анафилаксия), медиирана от IgE. Провокира се от ужилване от насекоми, храни, лекарствени средства (пеницилинови антибиотици, цитостатици, антиаритмични средства, АСЕ-инхибитори, нестероидни противовъзпалителни средства и др.)
  • Физични фактори – вибрации, студ
  • Автоимунни заболявания
  • Инфекции
  • Неспецифични фактори (травми, стрес) – в тези случаи едемът на Квинке се обозначава като неспецифичен
  • Дефицит на С1-инхибитор в системата на комплемента – бива наследствен (Наследствен ангиоедем) или придобит (автоимунен, отключва се обикновено при лимфоми). Поради дефицита на С1-инхибитора е повишено производството на брадикинин.

Основно патогенетично звено за възникване на едем на Квинке е повишената съдова проницаемост в микроциркулаторното русло, която води до перивазален оток. Тя е обусловена от високата концентрация на биологично активни вещества (серотонин, ацетилхолин, брадикинин, интерлевкини, простагландини), потенциращи действието на хистамина (основен медиатор на възпалението). По своята патогенеза едемът на Квинке е много сходен с уртикарията с разликата, че уртикарията обхваща само по-повърхностните слоеве на кожата.

Клинична картина: Едемът на Квинке е обширен плътен инфилтрат, при натиск по него не остават трапчинки. Засяга преимуществено устните, клепачите, лигавиците на устата и половите органи. Кожата в засегнатите области е плътно-еластична, бледа или розова. Отокът в областта на фаринкса и ларинкса са животозастрашаващи състояния, водещи до асфиксия (задушаване). Ако не се стигне до смъртоносни усложнения отокът преминава за период от няколко часа до 1-2 дни. Болните усещат парене, сърбеж, болка, слабост, сърцебиене. Възможно е настъпването на шок. Едемът на Квинке често е съпроводен от уртикария.

Диагноза: Важна е своевременната диагноза на едема на Квинке, защото ако отокът обхване фаринкса и ларинкса може да настъпи смърт от асфиксия. Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина.

Прави се диференциална диагноза с лимфостаза, рецидивиращ еризипел, синдром на Мелкерсон-Розентал (парализа на лицевия нерв с оток на лицето).

Лечение: Лечението на едема на Квинке се извършва в спешен порядък. Прилагат се:
• адреномиметици (адреналин) субкутанно
• кортикостероидни препарати парентерално
• антихистаминови средства
• диуретици.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!