Крастата е заразно паразитно заболяване на кожата, причинено от кърлежа Sarcoptes scabiei hominis. Характеризира се със силен сърбеж по тялото. Крастата се смята за една от най-често срещаните паразитози в медицинската практика. Среща се по-често в есенно-зимния сезон. Засяга хора, живеещи при лоши хигиенни условия.
Как става заразяването?
Заразяването с краста става по два пътя:
• интимен телесен контакт (преобладаващ) – при спане в едно легло
• контактно-битов път (по-рядък).
Причинителят на заболяването Sarcoptes scabiei hominis принадлежи към клас паякообразни. Този кърлеж е облигатен ектопаразит по човека, т.е. гостоприемник на саркоптеса е само човекът. Кърлежът паразитира само по кожата.
Жизненият цикъл на паразита започва с попадане на оплоден женски кърлеж на кожата. Там паразитът образува ходове като се храни с гранулозния слой на епидермиса, смилайки го извънчревно с помощта на протеолитични ензими. Женският Sarcoptes scabiei снася по 2-3 яйца в денонощие, от които след 3-4 дни се излюпват личинки, достигащи полова зрялост в течение на 4-6 дни.
Саркоптесът се отличава с изразен денонощен ритъм на активността. През деня женската е в покой. През първата половина на нощта прокарва място за яйцата си и ги снася, а през втората половина интензивно се храни.
Денонощната активност на кърлежа обуславя появата на сърбежа вечерно време, както и преобладаващият път на заразяване – близък телесен контакт при употреба на общо спално бельо нощем.
Какви са симптомите при краста?
Инкубационният период е от 1-2 дни до 45 дни в зависимост от количеството попаднали на кожата кърлежи, стадия, в който се намират, имунната реактивност на човека и личната му хигиена. Основни клинични симптоми са:
- Сърбеж – усилва се вечерно и нощно време, както и при затопляне. Важна роля за появата му играят механичното дразнене на нервните окончания при придвижването на кърлежа (което става през нощта) и алергичните реакции към кърлежа и неговите продукти (слюнка, екскременти, яйца). Имунният отговор спрямо саркоптеса настъпва 2-3 седмици след заразяването и се изразява в усилване на сърбежа. Има характер на свръхчувствителност от забавен тип.
- Кожни ходове – главният диагностичен белег на крастата, който я отличава от другите дерматози. Има вид на извита или права мръсносива линия с дължина 5-7 мм. Палпаторно се установява лека надигнатост спрямо околната кожа. Кожните ходове на саркоптеса могат да бъдат установени с просто око, с лупа, дерматоскоп или визуализирани с помощта на багрила.
- Полиморфен обрив – папули, везикули, пустули, екскориации, ерозии, гнойни и хеморагични корички. Локализира се между пръстите на ръцете, по гривнените стави, сгъвната повърхност на предмишниците, при жени – по млечните жлези и корема, при мъже – по половите органи.
При краста най-засегнати са дланите, тъй като там се локализират най-много кърлежови ходове. При възрастни хора лицето, скалпа, горната част на гърдите и гърба рядко са засегнати, докато при деца пораженията може съществено да се отличават от тези при възрастни. При кърмачета процесът е по-генерализиран, патогномонични са симетричните везикуло-пустулозни обриви по дланите и стъпалата. При по-големи деца обичайно се засягат коремът, седалището, слабините, половите органи.
Възможни усложнения на крастата са развитието на пиодермия, дерматит, екзема, уртикария, при кърмачета помътняване и задебеляване на нокътната пластинка.
Възможни са и атипични форми на краста:
- Норвежка краста – развива се у лица с намалена кожна чувствителност или компрометиран имунитет (синдром на Даун, деменции, сирингомиелия, СПИН, имуносупресивно лечение). Характеризира се с обширни кожни поражения с образуване на крусти и десквамация.
- „Изтрита“ форма – при лица, спазващи висока лична хигиена или работещи с бои, лакове и масла, които имат акарицидно действие. При изтритата форма сърбежът е слаб, а обривите по дланите отсъстват, за разлика от тези по тялото.
Как се диагностицира краста?
Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина и лабораторните изследвания, като най-голямо значение има изолирането и микроскопското откриване на саркоптес, личинки и яйца. Материалът от съмнителното място се остъргва със скалпел или кюрета. Възможно е откриване на кожните канали с помощта на багрила.
Прави се диференциална диагноза с атопичен дерматит, пруриго, пиодермии.
Какво е лечението?
Лечението се осъществява с акарицидни препарати за външно приложение. Обичайно се прилагат вечер, след душ и смяна на дрехите и постелното бельо. Често употребявани препарати са:
• бензил бензоат – разтворен в рициново масло или водно-сапунена емулсия
• 5% разтвор на перметрин – прилага се при бременни и кърмачета
• сяра-салицилов маз или сяра, преципитирана в свинска мас.
Освен лечение на всички болни в огнището на крастата се извършва и обеззаразяване на постелните принадлежности, дрехи, килими, мебели, играчки.
Автор: д-р Т. Господинов
