Меню

Плосък лишей

Определение: Плоският лишей (лат. lichen ruber planus) представлява хронична сърбяща дерматоза, която се характеризира с полиморфен полигонален папулозен обрив по кожата и лигавиците. Заболяването се среща по-често във възрастта между 30 и 50 години.

Етиопатогенеза: Етиологията и патогенезата на плоския лишей не са напълно изяснени. За развитие на заболяването играят роля инфекциозни фактори (вирусни инфекции), невроендокринни, генетични, токсо-алергични фактори, както и гастроентерологична патология (болести на черния дроб, панкреаса и стомашно-чревния тракт). Най-значима роля играят нервно-психичните разстройства, свързани със стрес и невровегетативни нарушения. У болните с плосък лишей често се откриват отклонения в имунния статус – нарушения в отношението между различните популации Т-лимфоцити (намален брой Т-супресори и увеличен брой Т-хелпери), както и циркулиращи имунни комплекси.

Клинична картина: В зависимост от разпространеността на процеса се различават няколко клинични форми:

  • Локализирана форма – характеризира се с разпространение на обрива само по ограничени участъци от кожната покривка.
  • Дисеминирана форма – характеризира се с множество симетрични обриви, съпроводени със силен сърбеж.
  • Генерализирана форма (еритродермична) – проявява се с разпространен еритем, оток и излющване на кожата и с нарушено общо състояние на болния.

При типично протичане заболяването започва с дребен мономорфен силно сърбящ обрив. Обривните елементи са полигонални папули с ясни очертания и плоска повърхност, диаметър 1-2 мм и вдлъбнатина в центъра. Цветът им е синьо-червен. Обривите често са групирани и формират плаки с набраздена повърхност (стрии на Wickham). Предилекционно място са флексорните повърхности на крайниците (китки, предмишници), кожата в долната част на корема, половите органи, поясът.

Плоският лишей обичайно протича в три стадия:

  • Прогресиращ стадий – на местата, подложени на разчесване се появяват нови морфологични елементи (изоморфна реакция на Köbner), сърбежът е силен, обривните елементи са ярко оцветени.
  • Стационарен стадий – ефлоресценциите се уплътняват и побледняват, а сърбежът отслабва.
  • Регресиращ стадий – на мястото на папулите остават белезникава или кафеникави пигментни петна.

За запомняне на описанието на обривните елементи при плосък лишей може да се използва англоезичният мнемоничен код „6 P’s”:
• P – planar (плоски)
• P – poligonal (полигонални)
• P – pruritic (сърбящи)
• P – purple (лилави)
• P – papules (папули)
• P – plaques (плаки)

Възможни са и атипични форми на плоския лишей:

  • Хипертрофична форма – с папулозно-нодуларен силно сърбящ обрив с неправилна форма, който най-често се появява по предната повърхност на коленете.
  • Фоликуларна форма – характеризира се с появата на множество яркочервени островърхи фоликули.
  • Атрофична форма – след зарастване остава хипертрофичен цикатрикс, обграден от зона на хиперпигментация/
  • Булозна форма – характеризира се с поява на везикули със серозно-хеморагично съдържание върху типичните за розовия лишей обриви. По устната лигавица се наблюдават огнища на ерозии и разязвявания.
  • Пигментната форма – отличава се с появата на хиперпигментни петна с едва забележими папулозни елементи.
  • Синдром на Lassueur-Little – фоликуларни и папулозни обриви, съчетани с цикатрициална алопеция по окосмената част на главата и нецикатрициална алопеция в подмишничните ямки и пубиса.

Поражението на устната лигавица е често при плосък лишей. Обривът се характеризира с малки плоски полигонални възли със сиво-бял цвят. Подобни обриви могат да се открият и по лигавиците на половите органи. Пораженията на устната лигавица могат да бъдат типични, ексудативно-хиперемични, ерозивно-язвени, булозни и инфилтративно-перигландуларни.

Поражението на ноктите при плосък лишей се характеризира с образуване на вдлъбнатини в проксималните и дисталните части на нокътните пластинки и формиране на цикатрикс на мястото на нокътния матрикс.

При деца плоският лишей се среща рядко – основно при метаболитни заболявания (захарен диабет). В клиничната картина е добре изразен ексудативният компонент, което води до възникване на булозна форма на плоския лишей.

Диагноза: Диагнозата на плоския лишей се поставя въз основа на типичната клинична картина – поражения по кожата, лигавиците и ноктите, типичната локализация на обривите, феноменът на Köbner, силният сърбеж. Необходимо е обстойно изследване за откриване на провокиращите фактори – огнища на хронични инфекции, болести на нервната система, ендокринни нарушения.

Прави се диференциална диагноза с псориазис, токсикодермии, папулозни сифилиди, атопичен дерматит.

Лечение: Лечението изисква съблюдаване на диета, изключнаща консервирана храна, шоколад, сирена, цитрусови плодове и алкохол. За общо лечение на плоския лишей се употребяват антихистаминови средства, невротропни препарати (невролептици, седативни средства), производни на хинолина, глюкокортикостероиди, ретиноиди, цитостатици и сулфони. Локално се прилагат кортикостероидни кремове и мази, както и дезинфекциращи средства (разтвор на метиленово синьо).

Физиотерапевтични методики при плосък лишей са PUVA-терапията (общо приложение на фотосенсибилизиращи средства в съчетание с UV-облъчване), лазерпунктура, фонофореза на кортикостероидни мази. При хипертрофична форма се прибягва до криотерапия с течен азот, лазеркоагулация и диатермокоагулация.

Прочетете за:
Розов лишей

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!