Розацея (лат. rosaceus – розов) е хронично рецидивираща дерматоза, която засяга предимно кожата на лицето и се проявява клинично с еритем, телеангиектазии, папули и пустули.
Заболяването засяга всички раси, но най-често боледуват хората от европеидната раса със светла кожа и светли коси. Жените боледуват по-често от мъжете, но при мъжете розацеята протича по-тежко. Болестта обикновено се изявява след 30-годишна възраст.
Какви са причините за розацея?
Розацеята се счита за полиетиологично заболяване. Етиологията и патогенезата не са точно изяснени, но е установено, че изявата на болестта често се провокира от следните фактори:
- физични фактори – УВ-облъчване (работещи на открито), йонизираща радиация, високи температури (особено при металурзи), студ, вятър
- лекарствени средства – кортикостероиди, вазодилататори
- козметични процедури
- гореща и/или пикантна храна (люти и кисели храни, също и съдържащи консерванти)
- алкохолизъм и кофеинизъм
- стомашно-чревни заболявания – инфекция с Helicobacter pylori, гастрит, язва на стомах или дванадесетопръстник, ентероколити, патология на жлъчните пътища
- невро-ендокринни фактори – менопауза при жени
- имунодефицитни състояния, дисбаланс в клетъчния и хуморалния имунитет (намален брой CD8(+) Т-лимфоцити за сметка на повишени CD3(+) и CD4(+)
- патогенни микроорганизми – ролята им е дискутабилна, тъй като в някои случаи пустулите съдържат Staphylococcus epidermidis и St. haemolyticus, в други случаи са стерилни
- паразитен фактор – микроскопичният кърлеж Demodex folliculorum често може да се открие при папуло-пустулозната форма на розацея
- вегетативно-съдов дисбаланс
- асоциация с други заболявания (себорея, мигрена, неопластични процеси).
Предполага се, че патогенезата е свързана с директно вазодилатиращо действие на причинителите или рефлекторно въздействие посредством дразнене на блуждаещия нерв (n. vagus).
Какви са симптомите при розацея?
Според тежестта на протичане, различаваме следните клинични форми на розацея:
Прерозацея – епизодичен преходен ливиден еритем със субективно усещане за топлина и стрелкащи болки, засягащ централната зона на лицето.
Розацея І степен (еритематозно-телеангиектатична) – еритемът става персистиращ и с яркочервен цвят, формират се единични телеангиектазии. Хистологично се откриват разширени кръвоносни и лимфни съдове, понякога с неспецифичен периваскуларен лимфоцитен инфилтрат.
Розацея ІІ степен (папуло-пустулозна) – на фона на постоянен еритем възникват множествени телеангиектазии и изолирани или групирани възпалителни розово-червени папули с размер 3-5 мм, които често могат да персистират, както и дифузно уплътнение на кожата. След това се формират папуло-пустули и пустули със стерилно съдържимо. Хистологично се откриват периваскуларен и перигландуларен възпалителен инфилтрат, съставен от лимфоцити, хистиоцити, плазмоцити, полиморфоядрени левкоцити. Наблюдават се деструктивни изменения в космените фоликули.
Розацея ІІІ степен (пустулозно-възловидна) – тук също се наблюдава персистиращ еритем с множествени телеангиектазии, папули и пустули. Прогресиращата хиперплазия на мастните жлези и съединителната тъкан води до образуване на ринофима (уголемяване на носа), гнатофима (на брадичката), метафима (на челото), отофима (на ушната раковина), блефарофима (на клепачите).
Ринофимата засяга преимуществено мъже и представлява увеличение на размерите на носа и деформирането му (става асиметричен) с многобройни телеангиектазии и разширение на устията на мастните жлези. Хистологично се различават жлезиста, фиброзна, фиброангиоматозна и актинична ринофима. При всички клинични форми на розацея от устията на космените фоликули може да бъде изолиран Dempodex folliculorum.
Съществуват и атипични форми:
Офталморозацея – поразява областта на очите и се характеризира с блефарит, конюнктивит, халацион (ечемик), иридоциклит, кератит.
Липоидна/грануломатозна розацея – характеризира се с множествени розово-кафяви папули с блестяща повърхност, които напомнят на обриви при кожна туберкулоза.
Стероидна розацея – възниква при болни на кортикостероидна терапия.
Конглобатна розацея – засяга болни с ендокринна, гинекологична патология, както и приемащи халоген-съдържащи препарати. Характеризира се с папуло-нодуларни обривни елементи и големи абсцедиращи възли. Най-тежката форма на конглобатната розацея е Rosacea fulminans.
Грам-негативна розацея – представлява усложнение на нерационална антибиотична терапия със заразяване с Грам (-) микроорганизми (протеус, ентеробактерии и др.).
Болест на Morbihan – персистиращ лицев лимфедем, обусловен от лимфостаза и фиброза.
Как се диагностицира розацея?
Диагнозата на розацеята се поставя въз основа на характерните клинични симптоми и анамнезата. Необходимо е установяването на отключващия фактор на дерматозата. Препоръчително е провеждането на лабораторни изследвания на кръв и урина. Според показанията на конкретния болен може да се наложи консултация с невролог, офталмолог, гастроентеролог, ендокринолог.
Прави се диференциална диагноза с акне вулгарис, розацеоподобен туберкулид на Левандовски, дискоиден лупус, паранеопластичен синдром, фотодерматози, себореен дерматит, синдром на Rendu-Osler-Weber.
Какво е лечението?
Терапията на розацеята изисква спазване на режим и диета. Трябва да се избягват провокиращите фактори, както и дразнещи кожата козметични процедури. Използват се почистващи кремове и емулсии. В началните стадии се препоръчват хладни билкови компреси (лайка, корен от ружа), 1-2% разтвор на борна киселина, 1-2% разтвор на резорцин. Локално могат да бъдат прилагани антибиотици и антисептици (метронидазол, еритромицин, цинкови препарати), както и ретиноиди. Показана е употребата на вегетостабилизиращи медикаменти. Необходимо е редовното провеждане на ротационен лимфодренажен и противооточен масаж. Други подходящи физиотерапевтични процедури са криотерапията и електротерапията.
Автор: д-р Т. Господинов
Прочетете за:
Отключващи фактори на розацея
