Себорея

Определение: Себореята е състояние, което се характеризира с нарушена мастна секреция от кожата и може да протича продължително, с периоди на обостряне и ремисия. При себорея химичният състав на секрета на мастните жлези е променен. За разлика от себорейния дерматит, себореята не е съпроводена с усещане за парене и сърбеж.

Класификация: Различават се три вида себорея:
• мазна себорея – възниква най-често по време на пубертета
• суха себорея (себостаза) – при нея е затруднено отделянето на секрета на мастните жлези
• смесена себорея – съчетание от мазна и суха себорея.

Етиопатогенеза: Секрецията на мастните жлези зависи от състоянието на ендокринната система (основно хипофиза, надбъбреци, полови жлези) и нервната система. Точните механизми, по които възниква себореята, не са докрай установени.

Мазната себорея възниква поради хормонален дисбаланс и повишена концентрация на мъжки полови хормони (андрогени), вследствие на които мастните жлези произвеждат по-голямо количество секрет, в който преобладава олеиновата киселина – мастна киселина, която при телесна температура е течна.
От значение за възникване на състоянието са стресът и електромагнитните облъчвания.

Сухата себорея се отличава с намалена секреция на мастните жлези, като в химичния състав на секрета преобладава стеариновата киселина – мастна киселина, която при телесна температура е твърда.

Клинична картина: Мазната себорея засяга областите на тялото, богати на мастни и потни жлези и косми (т.нар. себорейни зони) – лицето, скалпа, гърди, гръб (зоната между лопатките), подмишничните и слабинните гънки. Там кожата е покрита с мазен слой, порите са разширени, възможно е да се образуват мазни люспи, които отпадат, оставяйки изтънен розов епидермис, без да предизвикват субективни оплаквания. Възможно е мазната себорея да бъде съпроводена от повишена секреция на потните жлези. Омазнената кожа е предразполагащ фактор към развитие на микози и бактериални инфекции.

При сухата себорея кожата на лицето и скалпа е изсушена и покрита с бели люспички (пърхот), отпадането на които може да е съпроводено от сърбеж. Възможни усложнения на себостазата са появата на комедони, атероми или акне.

При смесената себорея кожата в средната част на лицето (чело, нос, брадичка) е омазнена, докато в страничната е суха. Възможни са и други форми на смесена себорея – кожата на лицето да е омазнена, докато по скалпа себореята е суха.

Диагноза: Диагнозата на себореята се поставя въз основа на типичната клинична картина. При пациенти с усложнения се прави диференциална диагноза със себореен дерматит и псориазис.

Лечение: Лечението на себореята изисква диета, ограничаваща въглехидратите, животинските мазнини и готварската сол. Храната трябва да е богата на витамини и микроелементи.

При мазна себорея се прилагат антисеборейни средства, съдържащи катрани, цинк, селениев сулфид, както и кератолитични средства, салицилов спирт 1-2%, готови лосиони. Профилактично се прилагат дезинфекциращи шампоани и сапуни. При наличие на инфекция се прилагат антибактериални и антимикотични средства.

При суха себорея се прилагат емолиенти (овлажнители), омазняващи и подхранващи средства.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com