Строфулус е сърбяща дерматоза, характеризираща се с папуло-уртикариален обрив. Засяга предимно деца във възрастта между 2 и 7 години и има изразена пролетно-лятна сезонност.
Какви са причините за строфулус?
В близкото минало е било възприето схващането, че появата на заболяването е свързана с нарушения в ензимите на стомашно-чревния тракт, поради което възниква алергия (към краве мляко, яйца, ягоди, шоколад). Съвременното схващане свързва появата на строфулуса с инокулирането на токсини, което се случва при ухапване от членестоноги (комари, кърлежи, паяци, многоножки, гъсеници). Тезата се потвърждава от факта, че заболяването се развива много често след пребиваване сред природата.
Какви са симптомите на строфулус?
Строфулусът се проявява с интензивен сърбеж, съпроводен от екскориации. Обривът е папуло-везикулозен (често с везикули и крусти в центъра на лезията) с локализация преимуществено по екстензорните повърхности на крайниците. В някои случаи засяга лицето, туловището, седалището и флексорните повърхности на крайниците. Рядко в клиниката на строфулуса могат да преобладават везикулите или булите.
Обривът повлиява негативно качеството на живот на болния, тъй като интензивният сърбеж нарушава съня и води до раздразнителност. Заболяването продължава от около 2 седмици до 3 месеца.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата на строфулуса се поставя въз основа на анамнезата и типичната клинична картина. При хистологично изследване се наблюдава оток с лимфоцитен и еозинофилен инфилтрат.
Прави се диференциална диагноза с варицела, краста, болест на Duhring.
Какво е лечението?
Локално се прилагат антихистаминови и кортикостероидни средства, бяла микстура (препарат, съдържащ цинков оксид). Общо се прилагат антихистаминови средства, а при тежки прояви на строфулус може да се прибегне и към глюкокортикостероидните препарати.
Към профилактичните мероприятия спадат употребата на репеленти (вещества, отблъскващи насекомите), ограничаване на контакта с животни (тъй като козината им задържа насекоми), провеждане на дезинсекция на жилището на болния.
Автор: д-р Т. Господинов
