На латински език: Adenoma thyreotoxicum.
На английски език: Toxic adenoma.

Определение: Токсичният аденом е доброкачествен тумор на щитовидната жлеза, характеризиращ се с автономна хиперсекреция на тиреоидни хормони. Среща се предимно у жени над 40-50 години.

Етиология: Етиологията е неясна. Предполага се наличие на локални растежни фактори.

Патогенеза: При 50% от болните с токсичен аденом се наблюдава моносекреция на Т3 при нормален, дори снижен Т4. Докато аденомът е малък състоянието на болните е еутиреоидно. С нарастването му започва да надвишава физиологичната хормоносекреция и да потиска TSH. Околната тиреоидна тъкан изпада в инактивитет. Появяват се симптоми на хипертиреоидизъм.

Патоанатомия: Най-често аденомът е единичен, добре отграничен от останалия паренхим с капсула. Има плътноеластична консистенция, неболезнен е и е подвижен при преглъщане.

Клиника: Заболяването започва бавно, с постепенна изява на хипертиреоидната симптоматика. Най-често протича олигосимптоматично, като водещи са проявите от страна на сърдечно-съдовата система. Има тахикардия, ритъмни нарушения (предсърдно мъждене), хипертония, стенокардни оплаквания. Останалите тиреотоксични симптоми са по-слабо изразени.
При стари пациенти може да се наблюдава т. нар. “апатична” тиреотоксикоза – има вялост, апатия, сънливост, депресия. При токсичен аденом липсват екстратиреоидни прояви – инфилтративна офталмопатия и претибиален микседем. Възможно е обаче наличие на някои очни симптоми.

Изследвания: Хормоналните изследвания показват понижен TSH, в 50% от случаите Т3 и Т4 са повишени, а в останалите 50% е повишен само Т3, при нормален, дори понижен Т4. Чрез ехография се установява наличие на възел. На сцинтиграфия се изявява само аденомът без околния жлезен паренхим, който е потиснат. При неясни случаи може да се проведе тист на Вернер. След изходна сцинтиграфия се прилага трийодтиронин за 6 дни по 120 µg. На 7-ия ден се прави нова сцинтиграфия, на която околният паренхим е потиснат и се очертава токсичният аденом.

Диагноза: Поставя се въз основа на тиреотоксичната симптоматика, палпиращия се възел в щитовидната жлеза и резултатите от изследванията.

Дифиренциална диагноза: Прави се с базедовифицирана струма, с карцином на щитовидната жлеза.

Лечение: Провежда се хирургично лечение – парциална резекция. Предоперативна подготовка се налага само при наличие на значителна хипертиреоидна симптоматика. Прилагат се тиреостатици и/или β-блокери в продължение на 30-40 дни.
При противопоказания за оперативно лечение (напреднала възраст, тежки придружаващи заболявания) или при отказ на болния се прилага лечение с 131J след подготовка с тиреостатици, β-блокери. Лечението с радиойод е противопоказано при жени в репродуктивна възраст, бременни и кърмачки.
При противопоказания за оперативно лечение може да се приложи локална склерозираща терапия. Под ехографски контрол във възела с тънка игла се аплицира етилов алкохол два пъти седмично, общо 3-4 сеанса.

Прогноза: Прогнозата е много добра. Сърдечните оплаквания бързо отзвучават след операцията.

Прочетете за:
анатомия на щитовидната жлеза

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!