Класификация: Според характеристиката:

1. Не-неопластични (непролифериращи):
1.1. Функционални кисти на яйчника.
– фоликуларна киста;
киста на жълтото тяло (corpus luteum);
– тека-лутеинови кисти.
1.2. Други:
– ендометриоза (шоколадова киста);
– синдром на поликистозните яйчници;
– възпалителни.

2. Неопластични (пролифериращи):
– епителни;
– герминативноклетъчни;
– тумори от половите върви (стромални).

Според структурата образуванията на яйчника може да са кистозни (кухинни) или солидни (плътни) формации.

Общи свойства:
– може да липсват симптоми;
– нарастване на корема, усещане за тежест;
– болка – по време на полов акт или при дефекация;
– неправилни маточни кръвотечения;
– симптоми от притискането на съседни органи – чести позиви за уриниране, затруднена дефекация и др.
– специфични прояви при тумори, произвеждащи хормони;
– прояви на усложненията.

Усложнения:  Усложненията включват:
– оформяне на сраствания между формацията и съседни структури.
– торзия (усукване, завъртане на формацията около т.нар. „краче“ – то е съставено обикновено от прикрепящия апарат (лигаментите) на яйчника). Торзия може да настъпи при уриниране, дефекация, движение на тялото, бременност, в послеродовия период. В началото се прекъсва венозният отток, а после – артериалния приток, с настъпване на кръвоизливи и некроза. Клиничната картина е на остър хирургичен корем.
– разкъсване на кистата с картина на остър корем – гадене, повръщане, мускулна защита и др.
– кръвоизлив;
– инфектиране на кистата;
– некроза;
– злокачествена трансформация;
– усложняване на бременността.

Диагноза: При наличие на формация в яйчниците трябва да се определи дали тя е доброкачествена или злокачествена и да се избере консервативно или хирургично лечение. Диагнозата се поставя на базата на:
– анамнеза – наличие на някои от изброените симптоми;
– физикален преглед;
– образни изследвания – ехография, компютърна томография, магнитно-резонансна томография, рентгеново изследване;
– лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, СУЕ, туморни маркери (CA-125, CEA – карциноембрионален антиген, AFP – алфа-фетопротеин, b-hCG – бета-фракция на човешкия хорионгонадотропин);
– ендоскопски методи – лапароскопия.

Вероятността за злокачественост на откритата формация е по-висока при:
– възраст след менопаузата;
– твърда консистенция на тумора;
– неравна повърхност;
– засягане на двата яйчника;
– бърз растеж;
– многокамерност;
– откриване на асцит.

Диференциална диагноза: Прави се с:
– различните видове образувания на яйчника – доброкачествени и злокачествени;
– пълен пикочен мехур;
– начална бременност;
– асцит (събиране на течност в перитонеалната кухина).

Поведение: При по-малка киста, възраст преди менопаузата и липса на белези за злокачественост се избира изчаквателно поведение – развитието на кистата се проследява от гинеколога. Може да се приложат и перорални контрацептиви. Ако в продължение на 2-3 менструални цикъла кистата не претърпи обратно развитие, се преминава към оперативното й отстраняване.
При по-големи размери на формацията, възраст след менопаузата – оперативно лечение.

Функционални кисти на яйчника

Определение: Функционалните кисти на яйчника се образуват от фоликулния апарат на яйчника преди или след овулация.

Епидемиологични данни: Срещат се често, във всички възрасти. Най-често се откриват фоликуларни кисти.

Видове:
Фоликуларни кисти – развиват се през първата половина на менструалния цикъл, преди овулацията, при което доминантният (Граафовият) фоликул не се пуква (руптурира) и не настъпва овулация. Обикновено големината им не е повече от 6 см. Симптоми може да липсват, може да има нарушения в менструацията или симптоми на някое от усложненията. Най-често претърпяват обратно развитие.

Кисти на жълтото тяло – по-редки са, откриват се през втората половина на менструалния цикъл. Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул след отделянето на яйцеклетката при овулацията. Функцията му е да произвежда прогестерон, който да подготви маточната лигавица за имплантирането на яйцеклетката в случай на оплождане. Кистите на жълтото тяло са резултат от кръвоизлив в кистата и оформяне на хематом или прекомерен растеж на жълтото тяло. Те са хормонално неактивни, но има риск от разкъсването им с изкървяване в перитонеалната кухина.

Тека-лутеинови кисти – образуват се вследствие повишена хормонална стимулация – при хормонално лечение на ановулация или при повишено производство в организма. Често са двустранни, може да достигнат до 20 см. При прекратяване на повишената хормонална стимулация претърпяват обратно развитие.

Ендометриозни кисти на яйчника – при ендометриозата на яйчника има наличие на ендометриална тъкан (ендометриум – лигавицата, най-вътрешния слой на матката) в яйчника. Подобно на маточния ендометриум, ендометриозните огнища отговарят на хормоналните промени по време на менструалния цикъл. Те преминават съответно през фази на пролиферация, секреторна активност, десквамация („излющване“) и възстановяване. При менструация ендометриални жлези се излющват, настъпва кръвотечение, възпалителна реакция с последващи неоваскуларизация и фиброза. В яйчниците се образуват кисти, изпълнени с кафеникаво кръвенисто съдържимо – това са т.нар. „шоколадови кисти“. Лечението е оперативно отстраняване на кистата, съпроводено от хормонално лечение.

Синдром на поликистозните яйчници – точната етиология не е изяснена, касае се за генетично заболяване.
Характеризира се с:
– редки/липсващи овулации, безплодие;
– повишено ниво на мъжките полови хормони с прояви на вирилизация – акне, косопад, засилено окосмяване по лицето и тялото и др.;
– наличие на кисти в яйчниците – повече от 10 на брой, с размери до 9 мм в диаметър.

Лечението включва намаляване на теглото, а терапевтичният подход се избира в зависимост от наличието или липсата на желание за забременяване.

Пролифериращи тумори на яйчника

1. Епителни:
– серозни кистаденоми – най-чести, с гладка повърхност, изпълнени са със светла течност.
– папиларни кистаденоми – те най-често могат да претърпят злокачествена трансформация.
– муцинозни кистаденоми – имат по-големи размери, изпълнени са с гъсто съдържимо.
При „разнасяне“ на муцинозни клетки по перитонеума може да се натрупа муцинозна материя в перитонеалната кухина, да се оформят сраствания – състоянието се нарича псевдомиксома на перитонеума.
– тумор на Бренер – рядък тумор, често липсват симптоми. Представлява аденофибром.

2. Герминативноклетъчни тумори – откриват се в млада възраст:
– зрял тератом (дермоидна киста) – съдържа елементи от трите зародишеви листа. Кухината му съдържа кашевидна материя, в стената му може да се открият мастни жлези, косми, зъб, хрущялна тъкан и др. В 15-20 % се открива двустранно. 1-2 % претърпяват злокачествена трансформация. Често се диагностицира при настъпване на усложнения.

3. Тумори на половите върви:
– текоми – откриват се най-често към 50-60-годишан възраст. Текомите продуцират хормони.
– фиброми – солиден тумор, обикновено с малки размери и безсимптомно протичане.

Поведение при доброкачествените пролифериращи яйчникови тумори:
– При размер под 6 см – наблюдение.
– При размер над 6 см – оперативно лечение. Обемът на операцията може да варира от отстраняване на кистата, премахване на яйчника, до премахване и на матката. По време на операцията се взема материал за хистологично изследване.

Прочетете за:
Шоколадова киста на яйчника
Киста на жълтото тяло (лутеинова киста на яйчника)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!