Стерилитет

окт. 17, 2013

Стерилитетът представлява невъзможност за забременяване за период от 12 месеца, през който двойката води редовен полов живот и не се употребяват контрацептивни средства. Стерилитетът бива:
– първичен – липсват предхождащи бременности;
– вторичен – наличие на предишна бременност.

Епидемиологични данни: Честотата на безплодието нараства с възрастта. За България е средно 12-15%.

Етиология и патогенеза: За нормалното осъществяване на оплождането е необходимо:

  • наличие на циклична, редовна овулация при жената, при което се отделя годна за оплождане яйцеклетка;
  • продукция и отделяне на еякулат с достатъчно подвижни и жизнеспособни сперматозоиди;
  • депониране на еякулата във влагалището в близост до маточната шийка;
  • придвижване на сперматозоидите през канала на маточната шийка, маточната кухина и тръбите;
  • наличие в тръбите на отделена при овулацията яйцеклетка;
  • проходимост на тръбите;
  • наличие на благоприятна среда в маточната шийка, маточната кухина и тръбите за придвижване на сперматозоидите, оплождане на яйцеклетката и последваща имплантация на зиготата в ендометриума;

Стерилитетът може да се дължи на всеки от двамата партньори – мъжки и женски фактор.

Мъжки фактор

30-40% от случаите на стерилитет се дължат на мъжкия фактор:

1. Нарушения в сперматогенезата – сперматогенезата може да е засегната при:

  • ендокринни нарушения – промени в хипоталамо-хипофизарната ос, хиперпролактинемия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия, смущения във функцията на щитовидната жлеза);
  • генетични нарушения – гонадна дисгенезия (вродено нарушение в развитието на тестисите), синдром на Клайнфелтър, микроделеции на Y-хромозомата и др.;
  • увреди на тестисите при прекаран възпалителен процес (орхит), варикоцеле (патологично разширена венозна мрежа на тестисите), хидроцеле (събиране на серозна течност в скроталния сак между двата листа на серозната обвивка на тестисите), крипторхизъм (задържане на тестисите в коремната кухина), травма и др.;
  • осъществяване на сперматогенезата при по-висока темепература – вследствие на повишена телесна температура, носене на неподходящо облекло, често и продължително седнало положение;
  •  въздействие на лекарства и токсини – химиотерапевтици, анаболни стероиди, симетидин, спиронолактон и др.

2. Нарушена функция на акцесорните жлези (простата, семенни мехурчета, булбоуретрални жлези).

3. Непроходимост на семепроводите.

4. Фактори, затрудняващи достигането на сперматозоидите до влагалището – аномалии на мъжките полови органи (хипоспадия), еректилна дисфункция, преждевременна еякулация и др.

Женски фактор:

1. Тубарен фактор (30-40% от случаите) – нарушена проходимост и/или транспортна функция (мотилитет) на маточните тръби вследствие на:

  • прекарани инфекции на тръбите (с причинители гонококи, хламидии, стрептококи, трихомонас и др.);
  • сраствания в областта на маточните тръби поради прекаран възпалителен процес в съседство или претърпяни операции;
  • притискане на тръбите от туморни формации;
  • ендометриоза.

2. Липса на овулация (ановулация) – 10-15% от случаите на стерилитет. Дължи се на ендокринни нарушения.

3. Цервикален фактор – нарушено взаимодействие между секрета на маточната шийка и еякулата:

  • променена позиция на маточната шийка (пролапс, ретроверзио на матката);
  • хронична инфекция, при която се променят характеристиките на цервикалния секрет;
  • предхождащи манипулации върху маточната шийка и последваща стеноза на шийката;
  • наличие на антиспермални антитела в цервикалния секрет.

4. Маточен фактор:

  • вродени аномалии на матката – синдром на Рокитански (липса на матка и горната част на влагалището при наличие на функциониращи яйчници и развити вторични полови белези) или по-малки дефекти – двойна матка, аркуатна матка, двурога, еднорога матка;
  • придобити дефекти – наличие на сраствания в маточната кухина (синдром на Ашерман) вследствие вътрематочни манипулации, възпаление; субмукозни миомни възли и др.

Фактори, имащи значение и при двата пола:
– напреднала възраст;
– тютюнопушене;
– алкохол;
– марихуана и др. субстанции;
– радиация.

Диагноза на стерилитет:

1. Оценка на мъжкия фактор – чрез спермограма. Правят се няколко спермограми в една и съща лаборатория, тъй като резултатите могат да варират в широки граници. Изследването се извършва след няколко дена на полово въздържание. Спермограмата дава информация за количеството и качеството на спермата и включва следните показатели:
– обем на еякулата;
– количество на сперматозоидите;
– подвижност на сперматозоидите;
– морфология на сперматозоидите;
– виталитет на сперматозоидите;
– рН на спермата;
– вискозитет;
– количество на фруктозата;
– брой левкоцити и др.

2. Установяване наличието или липсата на овулация при жената:
– ехографско проследяване големината и нарастването на яйчниковите фоликули чрез серийни изследвания (фоликулометрия);

– измерване на базалната температура – търси се термогенният ефект на прогестерона, който води до покачване на базалната температура след овулация. Провежда се за няколко последователни цикъла и температурата се мери сутрин след събуждане;

– серумни нива на прогестерона – изследва се през лутеалната фаза, около седем дена преди предполагаемото начало на следващата менструация. Например при 28-дневен цикъл прогестеронът се изследва на 21-вия ден;

– ендометриална биопсия – доказване на секреторни промени в ендометриума вследствие действието на прогестерона през лутеалната фаза.

3. Оценка на проходимостта на тръбите (тубарния фактор):
– хистеросалпингография;

– хидротубация под ултразвуков контрол – ултразвуково изследване с въвеждане на физиологичен разтвор в маточната кухина, играещ ролята на контрастно вещество, и проверяване проходимостта на тръбите;

– лапароскопия.

4. Други изследвания:
– изследване за полово-предавани болести (хламидии, гонококи и др.);
– хормонални изследвания – щитовидни хормони, пролактин;
– посткоитален тест – изследване за сперматозоиди в цервикален секрет, взет 2-12 часа след полов акт
– генетични изследвания.

Лечение на стерилитет:

Лечението на стерилитета зависи от причината.

Лечение на мъжкото безплодие:
– оперативно – напр. при варикоцеле;
– медикаментозно – при хормонални нарушения;
– антибиотично – при инфекции;
– лечение на еректилната дисфункция и преждевременната еякулация;
– асистирана репродукция – сперматозоидите могат да се получат след нормална еякулация или да се извлекат от тестисите или надсеменниците, както и да се използва донорска сперма. След това може да се извърши вътрематочна инсеминация (IUI – intrauterine insemination), in vitro оплождане с трансфер на яйцеклетката или директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката (ICSI – intracytoplasmic sperm injection).

Лечение на женския стерилитет – в зависимост от причината може да се прилагат:
– хормонална заместителна терапия;
– медикаментозна стимулация на овулацията;
– антибиотично лечение;
– оперативно лечение – при непроходимост на тръбите (възстановяване на проходимостта или отстраняване на тръбите и последваща in vitro инсеминация), при някои аномалии на матката, сраствания в матката;
– асистирана репродукция – с използване на собствена или донорска яйцеклетка.
– при синдром на поликистозните яйчници – медикаментозно стимулиране на овулацията, съпътствано от лечение с метформин.

Профилактика: Профилактиката на безплодието се състои в:
– профилактика на инфекциите на половите органи;
– хигиена на половия живот;
– ограничаване на алкохола и тютюнопушенето;
– ранно откриване на заболявания и състояния, водещи до стерилитет и своевременно взимане на мерки.

Автор: д-р А. Високалийска

Последни публикации