На латински език: Volvulus
На анлийски език: Volvulus
Определение: Волвулусът представлява патологично състояние, което се характеризира със завъртане на част от стомашно-чревния тракт заедно с мезентериума на 300 до 3600. Водещи предпоставки за развитие на волвулус са:
– наличие на усилена перисталтика
– фиксиране на завъртяната част от стомаха или червата в две точки.
Волвулусът е вид странгулационен илеус. Странгулационният илеус протича с по-тежки клинични прояви в сравнение с обтурационния илеус. Това се дължи на прякото засягане на кръвообращението и инервацията в увредения сегмент. Настъпва не само разстройство на водно-електролитната обмяна, но и тежък токсичен синдром. Странгулацианният илеус може да се прояви в още три клинични форми освен волвулус:
– Инвагинация
– Инкарцерация
– Възлообразуване.
Етиология: Рисковите фактори за развитие на волвулус са разнообразни:
- Тумори
- Чужди тела
- Инфекции и възпалителни процеси в стомаха и червата
- Вродени чревни дефекти – интестинални малротации
- Уголемен колон
- Болест на Хиршпрунг
- Абдоминални адхезии (сраствания в коремната кухина)
- Анатомични предпоставки:
– спаднал стомах, дълъг ligamentum gastrocolicum
– дълъг опорак на цекума
– вродена подвижност на илео-цекалния ъгъл.
Ролята на отключващи фактори могат да имат:
– Обилно нахранване
– Прием на прекомерно количество целулозна храна
– Вдигане на тежести
– Закрити травми на корема
– Прием на очистителни средства.
Патогенеза: При волвулус (завъртане) на участък от стомашно-чревния тракт настъпват следните патологоанатомични промени:
- Първоначален лек едем и последваща цианоза
- До 3 – 4 ден храненето на тъканите се влошава значително, нарушено е кръвоснабдяването и инервацията в съответната област
- Засегнатият участък се раздува, настъпва стаза на храносмилателното съдържимо, разпад и нахлуване на микроорганизми и токсични субстанции през некротичната чревна стена. Развиват се картината на перитонит.
- При тежки случаи ( завъртане на повече от 2000 ) – настъпва венозна хиперемия, притискане на съдовете и увреждане на чревната стена. За кратък период (в рамките на 24 часа) се развива гангрена и перитонит.
Класификация: Според локализацията волвулусът може да бъде:
1. Волвулус на стомаха – има две форми:
- Органоаксиална форма – стомахът се завърта около надлъжната си ос
- Мезентероаксиална форма – стомахът се завърта по ос, която преминава през малката и галямата кривина и lig. gastrocolicum.
2. Волвулус на тънкото черво – среща се предимно при по-възрастни хора и е изключителна рядкост в млада възраст.
3. Волвулус на илео-цекалния ъгъл – възниква сравнително рядко поради добрата фиксация на цекума към коремната стена.
4. Волвулус на сигмата – наблюдава се по-често. Развива се, когато сигмовидното дебело черво е прекалено дълго и неговият мезентериум има тясна основа. Мъжете боледуват по-често от жените.
Клинична картина: Клинично заболяването се характеризира със следната симптоматика:
- силни болки с коликообразен характер
- гадене, повръщане
- метеоризъм
- липса на дефекация
- патологична перисталтика – аускултаторно се установяват метални шумове в началото до пълна липса на перисталтични звуци при напредване на заболяването
- обща отпадналост до настъпване на шоково състояние
- при волвулус на илео-цекалния ъгъл
– когато завъртането е непълно – болката настъпва постепенно, развива се за 5 – 8 дни
– при пълно завъртане и настъпила чревна непроходимост – клиничната картина се развива бурно, с бързо настъпване на чревна пареза и перитонит.
Диагноза: Поставя се с помощта на:
– Рентгенографско изследване
– Фиброгастроскопия
– Фиброколоноскопия.
Диференциална диагноза:
– Между странгулационен и обтурационен илеус
– Между различните форми на странгулационен илеус.
Лечение: Лечението на волвулус е оперативно, като е от изключителна важност да се определи обхватът на резекцията.
При волвулус на сигмата лечението може да е комплексно:
- При непълно завъртане – извършват се сифонни клизми и се поставя ректална тръба за декомпресия.
- При неуспех от консервативното лечение се преминава към хирургична операция.
