На латински език: Diverticulum
На английски език: Diverticulosis, diverticulitis, diverticular disease
Определение: Дивертикулът е термин, с който се обозначава сляпо торбовидно образувание на кух орган. Дивертикулозата представлява хронично болестно състояние, което се характеризира с формиране на торбовидни разширения в стената на дебелото черво. Тя е безсимптомно протичаща и често се открива случайно при изследване по друг повод. Развитието на възпалителен процес в дивертикулите се нарича дивертикулозна болест (дивертикулит), а около тях – перидивертикулит.
Дивертикулозата може да засегне хора от всяка възраст, като честотата ѝ се повишава с напредване на възрастта. Дивертикулите могат да се локализират във всеки участък от стомашно чревния тракт – хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. От дебелочревните дивертикули най-често срещани са тези на сигмата, а в правото черво почти не се наблюдават. Дивертикулите могат да бъдат единични или множествени.
Етиология: Предразполагащите фактори за развитие на дивертикулоза са разнообразни:
- Възраст – заболяването е по-разпространено сред по-възрастните хора поради промени в мускулната и съединителната тъкан в стената на дебелото черво
- Диетата – бедна на фибри, богата на мазнини и рафинирани въглехидрати
- Анатомични особености – задебелен мускулен слой, слабост на чревната стена
- Вродени фактори – все още не са напълно изяснени
- Хронична констипация
- Синдром на дразнимото черво (Colon iritabile)
- Хронични заболявания на дебелото черво
- Местни възпалителни процеси
- Висцерална мио – и/или невропатия – води до увреждане на перисталтиката
- Съединително-тъканни заболявания, които водят до слабост на мускулатурата на червата – синдром на Marfan, синдром на Ehlers – Danlos
Патогенеза: Дивертикулите на дебелото черво се формират под влияние на следните фактори:
- Нарушена моторика на дебелото черво – хипертрофия на мускулния слой на стената (tunica miscularis)
- Повишено вътрелуменно налягане
- Слабост на чревната стена, поради понижен мускулен тонус
- Увреждания на нервния апарат, които водят до нарушена моторно-евакуаторна функция на дебелото черво
Механизмите за възникване на дивертикулите са два основни:
- Пулсионни – породени от дебелочревна хипертензия
- Тракционни – причина са перипроцеси около червото
Класификация:
Според това каква част от стената на червото е обхваната:
- Истински дивертикули – обхващат всички слоеве на чревната стена
- Лъжливи дивертикули – засягат само част от слоевете – лигавица и подлигавица (tunica mucosa и tela submucosa). Мускулната и серозната обвивка на червото (tunica muscularis и tunica serosa) остават незасегнати.
В зависимост от клиничната картина:
- Дивертикуоза без клинични прояви – в една трета от случаите
- Дивертикулоза с клинични проявления
- Дивертикулоза на дебелото черво с усложнения, която може да се прояви като:
– Дивертикулит
– Хеморагия
– Перфорация
– Чревна непроходимост
– Абсцедиране на дивертикулите
– Чревни фистули
– Чревни стриктури
– Генерализиран перитонит – поради руптура на невъзпалени или възпалени дивертикули.
Клинична картина: В голям процент от случаите дивертикулозата протича без оплаквания. При клинична изява е характерен следният симптомокомплекс:
- тежест
- подуване на корема
- спазми
- болки в корема, често около пъпа и ирадииращи в лявата хълбочна област
- кръв в изпражненията
- безапетитие
- запек
- диария
- гадене, повръщане
- фебрилитет
- левкоцитоза с олевяване.
Диагноза: Дивертикулозата на дебелото черво се доказва с помощта на следните изследвания:
- Анамнеза и обективно клинично изследване
– Болезненост при палпация
– Ректохеморагия
– ПКК – левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ - Микробиологично изследване на фекален секрет
- Фекален тест за окултно кървене
- Иригография
- Фиброколоноскопия – тя е противопоказна в острия стадий на дивертикулозата
- Абдоминална ехография
- КАТ.
Диференциална диагноза:
- Апендицит
- Уроинфекции
- Гинекологични заболявания
- Улцерозен колит
- Инфекциозен колит
- Болест на Крон
- Полипи
- Хемороиди
- Язва на ректума
- Карцином на колона и ректума.
Лечение:
При безсимптомно неусложнено протичане се препоръчва профилактика и консервативно лечение чрез диета
- Богата на фибри и целулоза диета – зърнени и бобови култури, плодове, зеленчуци
- Прием на достатъчно количество течности
- Физическа активност.
При изявена клинично дивертикулоза
- В зависимост от симптомите се препоръчва постелен режим
- Строга диета
- Спазмолитици
- Антибиотици – цефалоспорини, флуорохинолони (ципрофлоксацин)
- Антипротозойни средства – метронидазол
- Противовъзпалителни средства
- Пробиотици
- Витамити
- При необходимост – парентерално лечение с водно-солеви разтвори
- Хирургично лечение е показано при перфорация с развитие на перитонит, абсцес, неовладяваща се ректохеморагия, малигнена дегенерация.