Дивертикулоза на дебелото черво

На латински език: Diverticulum
На английски език: Diverticulosis, diverticulitis, diverticular disease

Определение: Дивертикулът е термин, с който се обозначава сляпо торбовидно образувание на кух орган. Дивертикулозата представлява хронично болестно състояние, което се характеризира с формиране на торбовидни разширения в стената на дебелото черво. Тя е безсимптомно протичаща и често се открива случайно при изследване по друг повод. Развитието на възпалителен процес в дивертикулите се нарича дивертикулозна болест (дивертикулит), а около тях – перидивертикулит.

Дивертикулозата може да засегне хора от всяка възраст, като честотата ѝ се повишава с напредване на възрастта. Дивертикулите могат да се локализират във всеки участък от стомашно чревния тракт – хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. От дебелочревните дивертикули най-често срещани са тези на сигмата, а в правото черво почти не се наблюдават. Дивертикулите могат да бъдат единични или множествени.

Етиология: Предразполагащите фактори за развитие на дивертикулоза са разнообразни:

• Възраст – заболяването е по-разпространено сред по-възрастните хора поради промени в мускулната и съединителната тъкан в стената на дебелото черво
• Диетата – бедна на фибри, богата на мазнини и рафинирани въглехидрати
• Анатомични особености – задебелен мускулен слой, слабост на чревната стена
• Вродени фактори – все още не са напълно изяснени
• Хронична констипация
• Синдром на дразнимото черво (Colon iritabile)
• Хронични заболявания на дебелото черво
• Местни възпалителни процеси
• Висцерална мио – и/или невропатия – води до увреждане на перисталтиката
• Съединително-тъканни заболявания, които водят до слабост на мускулатурата на червата – синдром на Marfan, синдром на Ehlers – Danlos

Патогенеза: Дивертикулите на дебелото черво се формират под влияние на следните фактори:

• Нарушена моторика на дебелото черво – хипертрофия на мускулния слой на стената (tunica miscularis)
• Повишено вътрелуменно налягане
• Слабост на чревната стена, поради понижен мускулен тонус
• Увреждания на нервния апарат, които водят до нарушена моторно-евакуаторна функция на дебелото черво

Механизмите за възникване на дивертикулите са два основни:

• Пулсионни – породени от дебелочревна хипертензия
• Тракционни – причина са перипроцеси около червото

Класификация:

Според това каква част от стената на червото е обхваната:

• Истински дивертикули – обхващат всички слоеве на чревната стена
• Лъжливи дивертикули – засягат само част от слоевете – лигавица и подлигавица (tunica mucosa и tela submucosa). Мускулната и серозната обвивка на червото (tunica muscularis и tunica serosa) остават незасегнати.

В зависимост от клиничната картина:

• Дивертикуоза без клинични прояви – в една трета от случаите
• Дивертикулоза с клинични проявления
• Дивертикулоза на дебелото черво с усложнения, която може да се прояви като:
  – Дивертикулит
  – Хеморагия
  – Перфорация
  – Чревна непроходимост
  – Абсцедиране на дивертикулите
  – Чревни фистули
  – Чревни стриктури
  – Генерализиран перитонит – поради руптура на невъзпалени или възпалени дивертикули.

Клинична картина: В голям процент от случаите дивертикулозата протича без оплаквания. При клинична изява е характерен следният симптомокомплекс:

• тежест
• подуване на корема
• спазми
• болки в корема, често около пъпа и ирадииращи в лявата хълбочна област
• кръв в изпражненията
• безапетитие
• запек
• диария
• гадене, повръщане
• фебрилитет
• левкоцитоза с олевяване.

Диагноза: Дивертикулозата на дебелото черво се доказва с помощта на следните изследвания:

• Анамнеза и обективно клинично изследване
  – Болезненост при палпация
  – Ректохеморагия
  – ПКК – левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ
• Микробиологично изследване на фекален секрет
• Фекален тест за окултно кървене
• Иригография
• Фиброколоноскопия – тя е противопоказна в острия стадий на дивертикулозата
• Абдоминална ехография
• КАТ.

Диференциална диагноза:

• Апендицит
• Уроинфекции
• Гинекологични заболявания
• Улцерозен колит
• Инфекциозен колит
• Болест на Крон
• Полипи
• Хемороиди
• Язва на ректума
• Карцином на колона и ректума.

Лечение:

При безсимптомно неусложнено протичане се препоръчва профилактика и консервативно лечение чрез диета

• Богата на фибри и целулоза диета – зърнени и бобови култури, плодове, зеленчуци
• Прием на достатъчно количество течности
• Физическа активност.

При изявена клинично дивертикулоза

• В зависимост от симптомите се препоръчва постелен режим
• Строга диета
• Спазмолитици
• Антибиотици – цефалоспорини, флуорохинолони (ципрофлоксацин)
• Антипротозойни средства – метронидазол
• Противовъзпалителни средства
• Пробиотици
• Витамити
• При необходимост – парентерално лечение с водно-солеви разтвори
• Хирургично лечение е показано при перфорация с развитие на перитонит, абсцес, неовладяваща се ректохеморагия, малигнена дегенерация.