Меню

На латински език: Diverticulum
На английски език: Diverticulosis, diverticulitis, diverticular disease

Определение: Дивертикулът е термин, с който се обозначава сляпо торбовидно образувание на кух орган. Дивертикулозата представлява хронично болестно състояние, което се характеризира с формиране на торбовидни разширения в стената на дебелото черво. Тя е безсимптомно протичаща и често се открива случайно при изследване по друг повод. Развитието на възпалителен процес в дивертикулите се нарича дивертикулозна болест (дивертикулит), а около тях – перидивертикулит.

Дивертикулозата може да засегне хора от всяка възраст, като честотата ѝ се повишава с напредване на възрастта. Дивертикулите могат да се локализират във всеки участък от стомашно чревния тракт – хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. От дебелочревните дивертикули най-често срещани са тези на сигмата, а в правото черво почти не се наблюдават. Дивертикулите могат да бъдат единични или множествени.

Етиология: Предразполагащите фактори за развитие на дивертикулоза са разнообразни:

  • Възраст – заболяването е по-разпространено сред по-възрастните хора поради промени в мускулната и съединителната тъкан в стената на дебелото черво
  • Диетата – бедна на фибри, богата на мазнини и рафинирани въглехидрати
  • Анатомични особености – задебелен мускулен слой, слабост на чревната стена
  • Вродени фактори – все още не са напълно изяснени
  • Хронична констипация
  • Синдром на дразнимото черво (Colon iritabile)
  • Хронични заболявания на дебелото черво
  • Местни възпалителни процеси
  • Висцерална мио – и/или невропатия – води до увреждане на перисталтиката
  • Съединително-тъканни заболявания, които водят до слабост на мускулатурата на червата – синдром на Marfan, синдром на Ehlers – Danlos

Патогенеза: Дивертикулите на дебелото черво се формират под влияние на следните фактори:

  • Нарушена моторика на дебелото черво – хипертрофия на мускулния слой на стената (tunica miscularis)
  • Повишено вътрелуменно налягане
  • Слабост на чревната стена, поради понижен мускулен тонус
  • Увреждания на нервния апарат, които водят до нарушена моторно-евакуаторна функция на дебелото черво

Механизмите за възникване на дивертикулите са два основни:

  • Пулсионни – породени от дебелочревна хипертензия
  • Тракционни – причина са перипроцеси около червото

Класификация:

Според това каква част от стената на червото е обхваната:

  • Истински дивертикули – обхващат всички слоеве на чревната стена
  • Лъжливи дивертикули – засягат само част от слоевете – лигавица и подлигавица (tunica mucosa и tela submucosa). Мускулната и серозната обвивка на червото (tunica muscularis и tunica serosa) остават незасегнати.

В зависимост от клиничната картина:

  • Дивертикуоза без клинични прояви – в една трета от случаите
  • Дивертикулоза с клинични проявления
  • Дивертикулоза на дебелото черво с усложнения, която може да се прояви като:
    – Дивертикулит
    – Хеморагия
    – Перфорация
    – Чревна непроходимост
    – Абсцедиране на дивертикулите
    – Чревни фистули
    – Чревни стриктури
    – Генерализиран перитонит – поради руптура на невъзпалени или възпалени дивертикули.

Клинична картина: В голям процент от случаите дивертикулозата протича без оплаквания. При клинична изява е характерен следният симптомокомплекс:

  • тежест
  • подуване на корема
  • спазми
  • болки в корема, често около пъпа и ирадииращи в лявата хълбочна област
  • кръв в изпражненията
  • безапетитие
  • запек
  • диария
  • гадене, повръщане
  • фебрилитет
  • левкоцитоза с олевяване.

Диагноза: Дивертикулозата на дебелото черво се доказва с помощта на следните изследвания:

  • Анамнеза и обективно клинично изследване
    – Болезненост при палпация
    – Ректохеморагия
    – ПКК – левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ
  • Микробиологично изследване на фекален секрет
  • Фекален тест за окултно кървене
  • Иригография
  • Фиброколоноскопия – тя е противопоказна в острия стадий на дивертикулозата
  • Абдоминална ехография
  • КАТ.

Диференциална диагноза:

Лечение:

При безсимптомно неусложнено протичане се препоръчва профилактика и консервативно лечение чрез диета

  • Богата на фибри и целулоза диета – зърнени и бобови култури, плодове, зеленчуци
  • Прием на достатъчно количество течности
  • Физическа активност.

При изявена клинично дивертикулоза

  • В зависимост от симптомите се препоръчва постелен режим
  • Строга диета
  • Спазмолитици
  • Антибиотици – цефалоспорини, флуорохинолони (ципрофлоксацин)
  • Антипротозойни средства – метронидазол
  • Противовъзпалителни средства
  • Пробиотици
  • Витамити
  • При необходимост – парентерално лечение с водно-солеви разтвори
  • Хирургично лечение е показано при перфорация с развитие на перитонит, абсцес, неовладяваща се ректохеморагия, малигнена дегенерация.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!