Коремни травми

ян. 23, 2017

Определение: Под травма разбираме едномоментно внезапно въздействие на екзогенни фактори (механични, термични, химични, радиационни) върху човешкия организъм. Травмите предизвикват локални и общи патологични процеси, които нарушават хомеостазата на организма, наречени травматична болест.

Коремните травми са едни от най-често срещаните. Притежават следните специфични особености:

  • в повечето случаи са закрити травми и са част от съчетана травма
  • при тях преобладават множествените увреждания, засягащи по-голям брой органи
  • характерен е синдромът на взаимното повлияване и утежняване
  • често се съчетават с интоксикации (наркотични, алкохолни) или мозъчни травми
  • често болните изпадат в състояние на шок.

Всички тези характеристики правят коремните травми трудни както за диагностика, така и за лечение.

Етиология: Травматизмът в коремната област е разнообразен:
– производствен
– непроизводствен – битов, транспортен, спортен
– криминален

Класификация: Класификацията на коремните травми улеснява в голяма степен диагностиката и лечебния подход при съответното травматично увреждане. Коремните травми биват:

В зависимост от целостта на кожата:

  • Открити: проникващи и непроникващи
  • Закрити:
    – без увреждане на коремни органи
    – с увреждане на коремни органи
    – с увреждане на органи в ретроперитонеалното пространство

В зависимост от локализацията:
– Изолирана травма – травмата засяга само коремната кухина
– Съчетана травма – локализирана е в коремната област и в други анатомични области

В зависимост от броя на увредените органи:
– Единична
– Множествени

В зависимост от протичането на травматичната болест:
– Без шок
– С шок

В зависимост от състоянието на съзнанието:
– Със запазено съзнание
– С увредено в определена степен съзнание

В зависимост от травмиращите агенти:

  • От един травмиращ агент – падане, транспортно средство, хладно оръжие, огнестрелно нараняване
  • Комбинирани травми – предизвикани от повече увреждаще агенти, единият от които може да е средство за масово поразяване.

Честота на разпространение: От закритите травми на храносмилателния тракт най-голям процент се пада на нараняванията на тънкото черво. По-редки са нараняванията на:

  • дуоденум – поради анатомичната му защита от съседни органи
  • дебело черво – поради по-малката му дължина и защитата от ребрената дъга или таза
  • жлъчен мехур и черен дроб – поради особеностите в анатомичното им разположение
  • панкреас – поради дълбокото му анатомо-топографско разполажение и защитата отпред от стомаха, дуоденума и напречното дебело черво, а отзад – от гръбначния стълб
  • пикочен мехур.

Клинична картина: В повечето случаи коремният травматизъм е елемент от съчетани травми, което значително затруднява не само диагностиката, но и избора при подход на лечение. Клиничните прояви са свързани с два синдрома:

Синдром на остър перитонит

  • обуславя се от увреждането на кухи органи – жлъчен мехур, стомах, тънко и дебело черво, дуоденум, интраперитонеалната част на пикочния мехур
  • симптоматиката включва:
    – спонтанна болка
    – палпаторна болезненост
    – мускулна защита с положителен симптом на Блумберг
    – аускултаторно липсва перисталтика
    – липса на респираторна подвижност на коремната стена
    тахикардия
    – левкоцитоза
    – рентгенологично – установява се наличие на свободен газ в коремната кухина и пареза на гастроинтестиналния тракт

Синдром на остър вътрекоремен кръвоизлив

  • обуславя се от нараняване на паренхимни органи – слезка и черен дроб
  • травмите на черния дроб са изключително опасни, поради бързото развитие и животозастрашаващия си характер
  • клиничната симптоматика включва:
    – бледа кожа
    – неутолима жажда
    тахипнея
    – мек и учестен пулс
    – особенаст е, че при нараняване и разкъсване на черния дроб, пулсът не се ускорява, а се забавя. При чернодробна травма пулсът е мек, но не учестен.
    – коремът е болезнен при палпация в дясното подребрие при засягане на черния дроб
    – понякога има гадене и повръщане
    – вяла перисталтика
    – при травми на слезката при перкусия се установява притъпен тон в лявото подребрие.

Диагноза: Поставянето на точна диагноза пли наличие на коремна травма се извършва по следния алгоритъм:

Клинични методи
Анамнеза
Палпация – търсят се белези за остър хирургичен корем (мускулна резистентност и хиперестезия)
Аускултация – следи се за налична перисталтика, наличие на феномен на плискане
Перкусия – търсят се области от коремната стена с притъпен перкуторен тон

Параклинични методи
Хемодинамични показатели – пулс, кръвно налягане, дишане, часова диуреза, минутен сърдечен обем.
Хематологични и биохимични показатели

Специализирани методи
Рентгеноскопия и рентгенография на корем с или без контраст
Ехография
Компютърна томография
Пункция на корема (най-често се налага пункция на Дъгласовото пространство)
Спешна лапароскопия
Лапароцентеза – инвазивна процедура, при която се прави отвор с диаметър 1,5 – 2 см под пъпа в авазална зона. Извършва се дренаж с помощта на спринцовка с игла или троакар.
Лапаротомия – лечебно-диагностичен метод на оперативно отваряне на коремната кухина

Лечение: Важно е да се определи видът на травмата и да се проследи динамиката в развитието на клиничната картина.

При закрита травма – необходимо е непрекъснато наблюдение. При първи признаци на остър кръвоизлив се прави лапароцентеза, а при наличие на перитонеално дразнене – лапаротомия.
При открита непроникваща травма – извършва се задължителна хирургична обработка на раневия канал. Активно се проследява състоянието на болния.
При открита проникваща травма метод на лечение е лапаротомията.