Определение: Под травма разбираме едномоментно внезапно въздействие на екзогенни фактори (механични, термични, химични, радиационни) върху човешкия организъм. Травмите предизвикват локални и общи патологични процеси, които нарушават хомеостазата на организма, наречени травматична болест.
Коремните травми са едни от най-често срещаните. Притежават следните специфични особености:
- в повечето случаи са закрити травми и са част от съчетана травма
- при тях преобладават множествените увреждания, засягащи по-голям брой органи
- характерен е синдромът на взаимното повлияване и утежняване
- често се съчетават с интоксикации (наркотични, алкохолни) или мозъчни травми
- често болните изпадат в състояние на шок.
Всички тези характеристики правят коремните травми трудни както за диагностика, така и за лечение.
Етиология: Травматизмът в коремната област е разнообразен:
– производствен
– непроизводствен – битов, транспортен, спортен
– криминален
Класификация: Класификацията на коремните травми улеснява в голяма степен диагностиката и лечебния подход при съответното травматично увреждане. Коремните травми биват:
В зависимост от целостта на кожата:
- Открити: проникващи и непроникващи
- Закрити:
– без увреждане на коремни органи
– с увреждане на коремни органи
– с увреждане на органи в ретроперитонеалното пространство
В зависимост от локализацията:
– Изолирана травма – травмата засяга само коремната кухина
– Съчетана травма – локализирана е в коремната област и в други анатомични области
В зависимост от броя на увредените органи:
– Единична
– Множествени
В зависимост от протичането на травматичната болест:
– Без шок
– С шок
В зависимост от състоянието на съзнанието:
– Със запазено съзнание
– С увредено в определена степен съзнание
В зависимост от травмиращите агенти:
- От един травмиращ агент – падане, транспортно средство, хладно оръжие, огнестрелно нараняване
- Комбинирани травми – предизвикани от повече увреждаще агенти, единият от които може да е средство за масово поразяване.
Честота на разпространение: От закритите травми на храносмилателния тракт най-голям процент се пада на нараняванията на тънкото черво. По-редки са нараняванията на:
- дуоденум – поради анатомичната му защита от съседни органи
- дебело черво – поради по-малката му дължина и защитата от ребрената дъга или таза
- жлъчен мехур и черен дроб – поради особеностите в анатомичното им разположение
- панкреас – поради дълбокото му анатомо-топографско разполажение и защитата отпред от стомаха, дуоденума и напречното дебело черво, а отзад – от гръбначния стълб
- пикочен мехур.
Клинична картина: В повечето случаи коремният травматизъм е елемент от съчетани травми, което значително затруднява не само диагностиката, но и избора при подход на лечение. Клиничните прояви са свързани с два синдрома:
Синдром на остър перитонит
- обуславя се от увреждането на кухи органи – жлъчен мехур, стомах, тънко и дебело черво, дуоденум, интраперитонеалната част на пикочния мехур
- симптоматиката включва:
– спонтанна болка
– палпаторна болезненост
– мускулна защита с положителен симптом на Блумберг
– аускултаторно липсва перисталтика
– липса на респираторна подвижност на коремната стена
– тахикардия
– левкоцитоза
– рентгенологично – установява се наличие на свободен газ в коремната кухина и пареза на гастроинтестиналния тракт
Синдром на остър вътрекоремен кръвоизлив
- обуславя се от нараняване на паренхимни органи – слезка и черен дроб
- травмите на черния дроб са изключително опасни, поради бързото развитие и животозастрашаващия си характер
- клиничната симптоматика включва:
– бледа кожа
– неутолима жажда
– тахипнея
– мек и учестен пулс
– особенаст е, че при нараняване и разкъсване на черния дроб, пулсът не се ускорява, а се забавя. При чернодробна травма пулсът е мек, но не учестен.
– коремът е болезнен при палпация в дясното подребрие при засягане на черния дроб
– понякога има гадене и повръщане
– вяла перисталтика
– при травми на слезката при перкусия се установява притъпен тон в лявото подребрие.
Диагноза: Поставянето на точна диагноза пли наличие на коремна травма се извършва по следния алгоритъм:
Клинични методи
Анамнеза
Палпация – търсят се белези за остър хирургичен корем (мускулна резистентност и хиперестезия)
Аускултация – следи се за налична перисталтика, наличие на феномен на плискане
Перкусия – търсят се области от коремната стена с притъпен перкуторен тон
Параклинични методи
Хемодинамични показатели – пулс, кръвно налягане, дишане, часова диуреза, минутен сърдечен обем.
Хематологични и биохимични показатели
Специализирани методи
Рентгеноскопия и рентгенография на корем с или без контраст
Ехография
Компютърна томография
Пункция на корема (най-често се налага пункция на Дъгласовото пространство)
Спешна лапароскопия
Лапароцентеза – инвазивна процедура, при която се прави отвор с диаметър 1,5 – 2 см под пъпа в авазална зона. Извършва се дренаж с помощта на спринцовка с игла или троакар.
Лапаротомия – лечебно-диагностичен метод на оперативно отваряне на коремната кухина
Лечение: Важно е да се определи видът на травмата и да се проследи динамиката в развитието на клиничната картина.
При закрита травма – необходимо е непрекъснато наблюдение. При първи признаци на остър кръвоизлив се прави лапароцентеза, а при наличие на перитонеално дразнене – лапаротомия.
При открита непроникваща травма – извършва се задължителна хирургична обработка на раневия канал. Активно се проследява състоянието на болния.
При открита проникваща травма метод на лечение е лапаротомията.