На латински: Cholangitis acuta
На английски: Acute cholangitis (Ascending cholangitis)
Определение: Острият холангит представлява бактериално или паразитно възпалително заболяване на жлъчната каналчеста система.
Най-тежка форма на заболяването представлява острият супуративен холангит, при който се развива клиничната картина на сепсис. Състоянието е животозастрашаващо и изисква спешно хирургично лечение.
Етиология: Редица заболявания на жлъчното дърво могат да доведат до развитие на холангит:
- Холедохолитиаза (жлъчни камъни)
- Малигнени тумори
- Доброкачествени стриктури
- Билео-дигестивни анастомози
- Чужди тела
- Ятрогенни причини – като усложнение на:
– сфинктеропластика
– трансхепатална холангиография
– холангиография през Т-образен или трансцистичен дрен
– ретроградна холангиопанкреатография
– ендопротезиране - Бактериални инфекции:
– Е. coli
– Klebsiella pneumoniae
– Streptococcus faecalis
– Pseudomonas
– Proteus
– Bacteroides fragilis.
Особеност е, че развитието на холангит се обуславя не само от високото бактериално число, но задължително условие е наличието на повишено налягане в жлъчните канали. - Паразитни енфекции:
– Clonorchis sinensis
– Trichuris trichiura
– Ascaris lumbricoides.
Клинична картина: Острият холангит се развива при наличието на две важни условия:
- повишено налягане в жлъчните пътища – нормалното налягане е в границите от 7 до 14 см H2O
- микроорганизми, циркулиращи в жлъчната система.
При частично или пълно запушване на жлъчните канали налягането бързо се повишава, а бактерии попадат в кръвното русло и лимфните съдове. Пътищата за попадане на инфекция могат да бъдат:
– асцендентно от дуоденума
– от бактерии в порталната кръв
– от самите конкременти
– по лимфен път.
Клиничната картина се проявява със следната симптоматика:
- Триада на Charcot (Шарко):
– температура
– болка в горната част на корема, обикновено слаба
– жълтеница (иктер)
- Понякога се наблюдават:
– пруритус
– втрисане
– гадене
– повръщане - При продължително боледуване се развива тежка симптоматика, определяща пентадата на Reynold:
– жълтеница
– температура и втрисане
– коремна болка в горния десен квадрант или епигастриума
– промяна в съзнанието
– хипотония - Рядко се установяват признаци на перитонеално дразнене
- Перисталтиката е нормална
- Положителни хемокултури при развитие на сепсис.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
- Анамнеза – търсят се анамнестични данни за жлъчни проблеми или операции
- Обективно клинично изследване
- Лабораторни изследвания – установяват се:
– хипербилирубинемия
– повишени трансаминази
– повишена алкална фосфатаза
– завишена серумна амилаза
– левкоцитоза с олевяване - Допълнителни изследвания:
– Рентгеново изследване – не е много информативно
– Ехография
– Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ)
– Перкутанна трансхепатална холангиография (ПТХ)
– Холесцинтиграфия
– КАТ
– ЯМР
Диференциална диагноза:
Остър холецистит
Дуоденална язва
Гноен чернодробен абсцес
Вирусен хепатит
Десностранен пиелонефрит
Остър апендицит
Белодробен инфаркт
Пвевмония на десния долен дял
Сепсис
Лечение:
Цели на лечението са:
– да се отстрани причината за холангит
– да се постигне контрол над септичния процес
Прилагат се:
– Широкоспектърни антибиотици i.v.
– Хирургично лечение – за осигуряване на декомпресия на жлъчните пътища. Осъществява се чрез ендоскопски или перкутанен дренаж на жлъчката.
Не се препоръчва да се извършва холецистостомия.
Усложнения: Острият холангит може да доведе до образуване на:
- многобройни чернодробни абсцеси
- пилефлебит
- бъбречна недостатъчност
- остър супуративен холангит
- септичен шок.
