На латински език: Prolapsus recti
На английски език: Rectal prolapse
Определение: Пролапсът на ректума представлява патологично състояние, което се характеризира с изпадане на аноректална лигавица през разширената сфинктерна мускулатура. Изпадането на лигавицата може да бъде циркулярно (по-често срещано) или на цели сегменти от ректума (по-рядко). Пролапсът може да засегне хора от всяка възраст, като се среща по-често при деца до 2- годишна възраст и при по-възрастни хора.
Етиология: Причинните фактори могат да се разделят на предразполагащи и предизвикващи.
Предразполагащи фактори:
- понижен тонус на ректума и ануса
- слабост на прикрепващия апарат на правото черво
- особености в развитието на тазовото дъно – удължен ректум и сигмоидно черво, дълбоко дъгласово пространство
- парализа на мускулите на тазовото дъно
- чести диарии
- рязко отслабване
- хирургични интервенции в областта на малкия таз.
Предизвикващи (отключващи) фактори:
- повишаване на вътрекоремното налягане (при ХОББ, тежка физическа работа)
- при деца – липса на скелетно поддържане в съчетание с повишено вътрекоремно налягане
- усложнени оперативни намеси върху малкия таз и перинеума
- усложнено раждане.
Класификация:
В зависимост от големината на изпадналата част:
- Комплетен (пълен) – изпадане на всички слоеве на ректума циркулярно
- Инкомплетен (непълен, анален) – изпадане само на аналната лигавица
- Ректоцеле – изпадане на предната ректална стена през задната стена на влагалището.
Според степента на засягане на сфинктерния апарат:
- Пролапс без сфинктерна инсуфициенция
- Пролапс със сфинктерна инсуфициенция
– I степен – незадържане на газове
– II степен – незадържане на газове и течни фекалии
– III степен – незадържане на твърди фекалии
В зависимост от засягането на функцията на мускулатурата:
- Компенсиран стадий – червото се обръща обратно само
- Декомпенсиран стадий – червото може да се върне само мануално
Според клиничното протичане:
- I степен – пролапс на част от ануса и ректума само при дефекация
- II степен – изпадане при физически усилия
- III степен – пролпс на ректума при изправено положение.
Клинична картина: Пролапсът на ректума се характеризира със следните оплаквания:
- продължителна диария или запек
- гадене
- дискомфорт в коремната област
- болка
- парене
- тенезми
- зачервяване в аналната област.
Клиничната картина включва:
- Първоначално пролапсът се появява след дефекация и лигавицата се прибира кратко време след това.
- Пролабиралата лигавица е болезнена, зачервена и оточна. Тя е възпалена и отделя слуз, която зацапва бельото
- Сфинктерна инсуфициенция.
Диагноза: Поставя въз основа на:
1. Анамнезата
2. Обективното клинично изследване
- Оглед и палпация – определя се състоянието на лигавицата и перианалната кожа, наличието или не на “зеене” на аналния отвор, наличие на зъбчата линия (говори за пролапс на аналния канал), тонуса на сфинктерите
- Ректороманоскопия
- Иригография
- Електромиогрофия – за определяне тонуса на сфинктерите.
Диференциална диагноза:
- Ректална полипоза
- Вътрешни хемороиди
- Инвагиниране на сигмоидното черво в ректума.
Лечение:
Консервативно лечение – приложимо само в най-първоначалните стадии:
- Склерозация на параректалната тъкан
- Електростимулация на тазовата мускулатура
- Физиотерапия
- Лечебна физкултура
- Противовъзпалителни средства
- Антибиотици.
Оперативно лечение – оперативната корекция на пролапса дава добър резултат. Колкото по-дълго се отлага лечението обаче, толкова по-неефективно е то.
- Първоначално се извършва мануална репозиция
- В следващите 3 – 4 седмици се провежда общо и локално противовъзпалително и антибиотично лечение, правят се микроклизми с 0,3% коларгол
- Оперативната интервенция трябва да бъде съобразена със степента и стадия на пролабиране, както и с наличната сфинктерна инсуфициентност. Некротичните тъкани се отстраняват, при необходимост се извежда временна колостома.
