Начало / Заболявания и състояния / Гастроентерология / Рак на интрахепаталните жлъчни пътища (холангиокарцином)

Рак на интрахепаталните жлъчни пътища (холангиокарцином)

ное. 15, 2016

На латински: Cholangiocarcinoma
На английски: Bile duct cancer, Cholangiocarcinoma

Определение: Ракът на интрахепаталните жлъчни пътища е относително рядко срещан неопластичен процес. По-често засегнати са хора на възраст 60 – 70 години, почти равномерно и двата пола.

Холангиокарциномът води началото си от епителните клетки в стената на жлъчните канали. В повечето случаи е аденокарцином, което означава, че раковите паренхимни клетки секретират муцин и са със жлезиста функция.

Етиология: Предразполагащи фактори, увеличаващи риска от възникване на туморен процес, са:

  • първичен склерозиращ холангит
  • инфекции – хератит В, С, алкохолна цироза
  • някои вродени чернодробни малформации
  • паразитни заболявания, засягащи черния дроб
  • улцеративен колит.

В повечето случаи причините за заболяването са неизвестни.

Класификация: В зависимост от локализацията си в жлъчната каналчеста система холангиокарциномът бива:

  • интрахепатален – най-рядко срещан
  • перихиларен (екстрахепатален) – най-чест
  • дистален екстрахепатален.

Патоанатомия: Холангиокарциномът може да засегне както интрахепаталните, така и екстрахепаталните жлъчни пътища. Има епителен произход. Характеризира се с бавен растеж и постепенно инфилтриране стените на жлъчните канали и ангажиране на съседни анатомични структури – черен дроб, портална бразда на черния дроб, регионерни лимфни възли.

Холангиокарциномът може да бъде с различна степен на диференциация – висока, умерена или ниска. Често туморната формация е обградена от фиброзна тъкан, установява се дезмопластична реакция. Понякога на микроскопско ниво е трудно разграничима разликата между високодиференцирани туморни клетки и реактивна защитна епителна реакция.

Над 90% от холангиокарциномите са аденокарциноми, развиват се от жлезисти епителни клетки, които постилат вътрешността на жлъчните канали.

Клинична картина: Симптоматиката е неспецифична. Представена е от следните оплаквания:

  • Жлътеница
  • Болка в горния десен квадрант на корема
  • Генерализиран сърбеж
  • Загуба на тегло
  • Фебрилитет
  • Нощно изпотяване
  • Промени в цвета на изпражненията или урината
  • Абнормни функционални чернодробни показатели – повишени билирубин, алкална фосфатаза, гама-глутамил трансфераза, относително нормални стойности на трансаминазите.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

  1. Анамнеза
  2. Обективно клинично изследване
  3. Допълнителни изследвания:
  • биопсия
  • ехография
  • КАТ
  • кръвни тестове.

Лечение: Лечението е оперативно – тотална резекция на тумора. Провежда се и химио- или лъчелечение.