На латински език: Paraproctitis chronica fistulosa
На английски език: Chronic paraproctitis
Определение: Хроничният парапроктит представлява гнойно-възпалителен процес на перианалната мастно-съединителна тъкан, който протича с фистулизиране. Перианалните фистули се характеризират с патологично свързване между аналния канал или правото черво с външната кожа или с вътрешните органи. Хроничният парапроктит е по-често срещан при мъжете.
Етиология: Причините, които водят до образуване на фистули, могат да бъдат:
Вродени (конгенитални)
Придобити:
- травматични
- инфекциозни (остър парапроктит (перианален абсцес), възпалителен процес в Морганиевите крипти)
- симптоматични, като усложнение на вече съществуващо заболяване (болест на Крон, хроничен улцерозен колит, туберкулоза).
Класификация на перианалните фистули:
Според локализацията:
– повърхностни
– дълбоки
По отношение на фистулния ход към лумена на аналния канал:
– пълни (completa) – с два отвора (кожен и вътрелуменен)
– непълни (incompleta) – с един отвор (слепи фистули). Те от своя страна биват: външни и вътрешни.
Спрямо сфинктерния апарат:
– вътресфинктерни (навътре от сфинктера)
– транссфинктерни (преминаващи през сфинктера)
– екстрасфинктерни (навън от сфинктера)
В зависимост от клиничния вид:
– прости
– комплексни
– комплицирани.
Клинична картина: Типичните клинични белези на перианалните фистули включват:
- “подмокряне” на бельото вследствие на фистулната секреция с епизоди на пресушаване на фистулния отвор
- перианален сърбеж
- изпускане на газове или изпражнения от външния отвор на фистулата
- често при перианалните фистули се наблюдават рецидиви – фистулният ход се затваря, след което обаче настъпва ново абсцедиране и пробив през стария фистулен ход или през новосформиран фистулен ход на кожата. Така се образуват комплексни (сложни) фистули.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
При клиничното изследване е необходимо да се определи:
- отношението на фистулния ход към външния анален сфинктер
- видът на фистулата – проста, комплексна, комплицирана
- извършва се фистулография с контрастно вещество
- интраоперативно може да се определи вътрешният отвор на фистулния ход чрез оцветяване с метиленово синьо
- ректоманоскопия.
Лечение: Лечението на перианалните фистули е оперативно.
- прилагат се различни техники в зависимост от характера на фистулата
- съвременни подходи в лечението включват:
– използване на лазерен скалпел
– имплантиране на стволови клетки от мастна тъкан
– запълване на фистулния ход с колагеново лепило.
