Хроничен холангит

окт. 19, 2016

На латински: Cholangitis chronica
На английски: Chronic cholangitis

Определение: Хроничният холангит представлява неспецихично възпалително заболяване на жлъчните пътища с хронично-рецидивиращ характер.

Етиология: Заболяването най-често е резултат от:

  • хронифициране на остър холангит
  • холецистохолангит.

Развитието на холангит се обуславя от две важни условия:

  • обструкция на жлъчните пътища
  • наличие на бактерии в жлъчните канали.

Вече възникнал персистирането на възпалителния процес се благоприятства от следните фактори:

  • продължителна холестаза вследствие на холедохолитиаза, кисти, вродени или придобити стенози, доброкачествени или злокачествени тумори, стриктури след травма или хирургична операция
  • имунодефицитни състояния (вродени или придобити).

Патоанатомия: Жлъчният сок, необходим за нормалното храносмилане, се продуцира непрекъснато в черния дроб, а в периодите между храненията се съхранява в жлъчния мехур. Стимул за отделянето на жлъчен сок е попадането на храна в дуоденума, при което мускулите в стената на мехура се контрахират, а сфинктерът му се отпуска и жлъчката преминава в червата.

Секретираната от черния дроб жлъчка е стерилна, без налични бактерии. Това се дължи на антибактериалните свойства на жлъчния сок, който съдържа имуноглобулини, жлъчни киселини и мукус.

Минимални количества микроорганизми обичайно са налични в жлъчния мехур и жлъчните канали. Те попадат там от червата, но благодарение на непрекъснатия поток на жлъчния сок, остават в непатогенни нива. Бактерии могат да постъпят в жлъчката освен от гастро-интестиналния тракт, също и по лимфен или кръвен път.

При блокиран жлъчен пасаж (поради камък, тумор, стриктури), жлъчката не може да се оттича по жлъчните канали. Това води до прогресивно размножаване на бактериите и рязко увеличаване на микробното число. Стените на жлъчните канали задебеляват, поради разрастване на колагенна съединителна тъкан, а луменът им се стеснява, което задълбочава холестазата. Съществува риск от лесно преминаване на микроорганизмите по кръвен или лимфен път до други органи (черен дроб, сърце) и тяхното увреждане. Персистирането на инфекцията във времето води до фиброзиране и склероза на жлъчните канали.

Клинична картина: Клиничната симптоматика пли хроничен холангит не е така изявена. Симптоматика се появява в етап на обостряне на заболяването:

  • Фебрилитет със или без втрисане
  • Жълтеница (иктер)
  • Болка в гроната част на корема с различен интензитет и характер
  • Лабораторни показатели:
    – левкоцитоза с олевяване
    – повишени трансаминази
    – повишена алкална фосфатаза
    – хипербилирубинемия.

В междупристъпните периоди оплакванията включват:

  • Диспептични смущения
  • Безапетитие
  • Метеоризъм
  • Отпадналост, лесна уморяемост
  • Непоносимост към някои храни
  • Намалена работоспособност.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

Анамнезата
Обекнивното клинично изследване
Лабораторните изследвания – ПКК, биохимични показатели
Ехография
Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ).

Диференциална диагноза:

Остър холангит
Хроничен холецистит
Хепатит
Десностранен пиелонефрит
Сепсис

Лечение: Терапията на хроничния холангит включва:

Консервативно лечение

  • антибактериални средства – широкоспектърни антибиотици
  • хепатопротектори
  • аналгетици
  • спазмолитици
  • холагогни средства (жлъчогонни вещества) – това са постъпилите в червата солна киселина, плодови сокове, секретин, вода, продукти от разграждането на белтъците
  • холеретика – вещества, които по неврорефлекторен или хуморален път ускоряват преминаването на жлъчката в тънките черва
  • пълноценна диета.

Оперативно лечение – чрез него се цели да се отстрани препятствието по хода на жлъчните пътища и да се осигури безпрепятствен дренаж на жлъчката. Хирургично се лекуват и усложненията на хроничния холангит.

Усложнения: Могат да настъпят следните усложнения:

Чернодробен абсцес
Гноен плеврит
Пилефлебит (възпаление на v. portae и разклоненията ѝ)
Сепсис.

Последни публикации