На латински: Cholangitis chronica
На английски: Chronic cholangitis
Определение: Хроничният холангит представлява неспецихично възпалително заболяване на жлъчните пътища с хронично-рецидивиращ характер.
Етиология: Заболяването най-често е резултат от:
- хронифициране на остър холангит
- холецистохолангит.
Развитието на холангит се обуславя от две важни условия:
- обструкция на жлъчните пътища
- наличие на бактерии в жлъчните канали.
Вече възникнал персистирането на възпалителния процес се благоприятства от следните фактори:
- продължителна холестаза вследствие на холедохолитиаза, кисти, вродени или придобити стенози, доброкачествени или злокачествени тумори, стриктури след травма или хирургична операция
- имунодефицитни състояния (вродени или придобити).
Патоанатомия: Жлъчният сок, необходим за нормалното храносмилане, се продуцира непрекъснато в черния дроб, а в периодите между храненията се съхранява в жлъчния мехур. Стимул за отделянето на жлъчен сок е попадането на храна в дуоденума, при което мускулите в стената на мехура се контрахират, а сфинктерът му се отпуска и жлъчката преминава в червата.
Секретираната от черния дроб жлъчка е стерилна, без налични бактерии. Това се дължи на антибактериалните свойства на жлъчния сок, който съдържа имуноглобулини, жлъчни киселини и мукус.
Минимални количества микроорганизми обичайно са налични в жлъчния мехур и жлъчните канали. Те попадат там от червата, но благодарение на непрекъснатия поток на жлъчния сок, остават в непатогенни нива. Бактерии могат да постъпят в жлъчката освен от гастро-интестиналния тракт, също и по лимфен или кръвен път.
При блокиран жлъчен пасаж (поради камък, тумор, стриктури), жлъчката не може да се оттича по жлъчните канали. Това води до прогресивно размножаване на бактериите и рязко увеличаване на микробното число. Стените на жлъчните канали задебеляват, поради разрастване на колагенна съединителна тъкан, а луменът им се стеснява, което задълбочава холестазата. Съществува риск от лесно преминаване на микроорганизмите по кръвен или лимфен път до други органи (черен дроб, сърце) и тяхното увреждане. Персистирането на инфекцията във времето води до фиброзиране и склероза на жлъчните канали.
Клинична картина: Клиничната симптоматика пли хроничен холангит не е така изявена. Симптоматика се появява в етап на обостряне на заболяването:
- Фебрилитет със или без втрисане
- Жълтеница (иктер)
- Болка в гроната част на корема с различен интензитет и характер
- Лабораторни показатели:
– левкоцитоза с олевяване
– повишени трансаминази
– повишена алкална фосфатаза
– хипербилирубинемия.
В междупристъпните периоди оплакванията включват:
- Диспептични смущения
- Безапетитие
- Метеоризъм
- Отпадналост, лесна уморяемост
- Непоносимост към някои храни
- Намалена работоспособност.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Обекнивното клинично изследване
Лабораторните изследвания – ПКК, биохимични показатели
Ехография
Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ).
Диференциална диагноза:
Остър холангит
Хроничен холецистит
Хепатит
Десностранен пиелонефрит
Сепсис
Лечение: Терапията на хроничния холангит включва:
Консервативно лечение
- антибактериални средства – широкоспектърни антибиотици
- хепатопротектори
- аналгетици
- спазмолитици
- холагогни средства (жлъчогонни вещества) – това са постъпилите в червата солна киселина, плодови сокове, секретин, вода, продукти от разграждането на белтъците
- холеретика – вещества, които по неврорефлекторен или хуморален път ускоряват преминаването на жлъчката в тънките черва
- пълноценна диета.
Оперативно лечение – чрез него се цели да се отстрани препятствието по хода на жлъчните пътища и да се осигури безпрепятствен дренаж на жлъчката. Хирургично се лекуват и усложненията на хроничния холангит.
Усложнения: Могат да настъпят следните усложнения:
Чернодробен абсцес
Гноен плеврит
Пилефлебит (възпаление на v. portae и разклоненията ѝ)
Сепсис.