На латински: Cholecystitis chronica
На английски: Chronic cholecystitis
Определение: Хроничният холецистит представлява възпалителен процес, засягащ стената на жлъчния мехур, който е с голяма продължителност и рецидивиращ характер. Заболяването е по-често срещано при жени на възраст над 40 години.
Класификация: В зависимост от клиниката и патоморфологичните промени хроничният холецистит бива:
- Първичен – без начален епизод на остър холецистит
- Вторичен – след епизод на остър холецистит
- Възможно е заболяването да протече и като подостра (субакутна) форма.
Етиология: Хроничният холецистит се дължи на:
- рецидивиращи атаки на остър холецистит
- наличие на жлъчни конкременти (в повече от 90% от случаите са причина за хроничен холецистит).
Образуването на жлъчни конкременти се предразполага от редица рискови фактори:
- фамилна обремененост
- прием на контрацептиви
- бременност
- затлъстяване
- захарен диабет
- чернодробно заболяване
- рязка загуба на тегло.
Патоанатомия: Рецидивиращите атаки на остър холецистит водят до постепенно задебеляване стената на жлъчния мехур. Това намалява обема на мехура и води до неговото “свиване”. Влошава се функцията на жлъчния мехур и способността му да концентрира, съхранява и секретира жлъчка.
Характерните хистоморфологични промени в стената на жлъчния мехур се откриват в началото на втория месец с прогресиране на заболяването. В зависимост от клиничната форма патологоанатомичната картина е различна:
Първичен хроничен холецистит – стената на мехура е тънка. Мукозата запазва вилозния си вид. Мускулният слой е хипертрофичен, на места се образуват крипти.
Вторичен хроничен холецистит – първоначално в мукозата се установяват субсерозни кръвоизливи и възпалителни инфилтрати с изолирани некротични полета. С хронифициране на заболяването започва образуване на грануломи. Постепенно лигавицата (tunica mucosa) изтънява и губи вилозния си вид. В мускулния слой (tunica muscularis) настъпва фиброзиране.
И при двете форми се откриват налични конкременти в жлъчния мехур. В началото жлъчката може да е стерилна, а по-късно вторично контаминирана с бактерии.
Клинична картина: Симптоматиката при хроничен холецистит включва:
- Типичен симптом е болката (жлъчна колика) – тя има следната характеристика:
– локализирана е в епигастриума или горния десен квадрант на корема
– често ирадиира към дясната лопатка или областта между двете лопатки
– умерена е по сила
– периодична
– често се явява през нощта или се провокира след прием на тлъсти, мазни и пържени храни - Гадене, повръщане
- Безапетитие
- Усещане за стягане в горната част на корема
- Подуване, дискомфорт
- Флатуленция
- Регургитация
- Фебрилитет – много рядко
- Жълтеница – много рядко.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Обективното клинично изследване
Допълнителни изследвания:
– ехография (ултразвуково изследване)
– орална холангиография
– рентгеново изследване.
Диференциална диагноза:
Пептична язва
Хиатална херния
Дивертикулоза на колона
Остър холецистит.
Лечение: Лечението на хроничния холецистит е хирургично. При наличие на коремна болка се препоръчва незабавно да се потърси лекарска помощ. Рутинно се прилага лапароскопска холецистектомия. В някои случаи по индикации може да се премине към класическа операция.
Комплексното лечение включва и консервативна терапия:
- антибиотици
- болкоуспокояващи
- стриктна профилактика – диета без тлъсти и пържени храни.
Операция по спешност се извършва при вече настъпили усложнения.
Усложнения: При нелечение състоянието на болния прогресивно се влошава. Възможно е да настъпят следните усложнения:
- Гангрена
- Перфорация на жлъчния мехур
- Нарушена или липсваща функция на мехура
- Холангит
- Запушване на общия жлъчен канал (ductus choledochus)
- Холецистоентерална фистула
- Перихолециститен абсцес
- Панкреатит
- Карцином на жлъчния мехур
- Цикатризация
- Сраствания на жлъчния мехур със съседни органи (дуоденум, пилор, голямо було, дясна флексура на дебелото черво).