На латински език: Invaginatio.
На английски език: Invagination.
Определение: Инвагинацията представлява навлизане на един чревен сегмент заедно с мезентериума му в просвета на дистален чревен участък. Това е най-честата форма на чревна непроходимост (илеус) при деца в кърмаческа възраст (4-9 месеца).
Етиология: Най-честите причини са:
1. Промяна в режима на хранене на детето – настъпва дискоординация на чревната перисталтика при преминаване към смесено хранене.
2. Остри диспепсии и ентероколити.
3. Мекелов дивертикул, апендицит, цекум мобиле, увеличени лимфни възли в илеоцекалната област.
4. Коремни травми, полипи, тумори на червата, чревна туберкулоза при възрастни.
Елементи на инвагинацията: Чревният сегмент, който е влязъл в съседното черво, се нарича инвагинат, а червото приемател, в което навлиза инвагинатът, се нарича инвагинанс. Върхът на вмъкнатия чревен участък се нарича глава, а участъкът след нея – шия.
Класификация:
І. В зависимост от участващите елементи инвагинацията бива:
1. Илео-илеална – инвагинация на тънко черво в тънко черво.
2. Коло-колична – инвагинация на дебело черво в дебело черво.
3. Илео-цекална – инвагинация на тънко в дебело черво. Среща се най-често – 2/3 от всички случаи. При кърмачетата илео-цекалната клапа има фуниеобразен ход и илеумът навлиза по-лесно в цекума.
ІІ. Според броя на цилиндрите:
1. Обикновена – трицилиндрова;
2. Двойна – петцилиндрова;
3. Тройна – седемцилиндрова.
ІІІ. Според протичането инвагинацията бива:
1. Остра;
2. Хронична;
3. Хронично-рецидивираща – наблюдава се при чревни тумори.
Направлението на инвагинациите обикновено е анално. Много по-рядко се наблюдават антиперисталтични, ретроградни инвагинации, при които върхът е в направление към стомаха.
Патоанатомия: Нарушава се венозното и артериалното кръвообращение на чревната стена. В началото се развива венозна стаза и оток на инвагината. По-късно настъпва исхемия и може да се стигне до некроза на чревната стена.
Клинична картина: Началото е остро, внезапно при пълно здраве. Детето изведнъж изплаква (“илеусен писък”), свива краката към корема, отказва да се храни, неспокойно е. Налице е много силна коликообразна болка. Тя продължава няколко минути и стихва, след 10-15 минути или повече се появява отново. Понякога болката може да бъде постоянна (при тежка исхемия) или да не е толкова силна. Настъпва чревна непроходимост (илеус) и се появявт повръщане, задръжка на газове и изпражнения, подуване на корема. След 6-ия час се появява кръв в изпражненията.
При обективното изследване се установява тежко увредено общо състояние, бледа кожа, хлътнали очи, страдащ вид. Коремът в началото е на нивото на гръдния кош, но по-късно балонира. При палпация на корема се установява празна илео-цекална област, опипва се инвагината под формата на колбасовиден тумор, в късен стадий има мускулен дефанс. При ректално туширане може да се опипа инвагината. На върха на пръста се установява ясна кръв. Има хиперсонорен перкуторен тон, преодоляваща илеусна перисталтика.
Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Има повишен хематокрит, хипонатриемия, хипохлоремия, хипокалиемия, хипопротеинемия, ацидоза.
2. Рентгеново изследване – установяват се раздути чревни бримки, водно-въздушни нива.
3. Иригография – използва се бариева каша. Получава се типична картина – стоп на контраста под формата на тризъбец.
Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и проведените изследвания.
Диференциална диагноза: Прави се с: хеморагичен ентерит, абдоминална пурпура, апендицит и др.
Лечение:
1. Неоперативно. До 12-ия час от началото на заболяването може да се направи опит за дезинвагинация чрез иригография или пневмоколоноскопия.
2. Оперативно. Извършва се дезинвагинация, след което се прави оглед на чревната стена и мезентериума. При наличие на мекелов дивертикул, полипи, тумор или друга причина за инвагинацията, тя се отстранява. При настъпила некроза на чревната стена се извършва резекция.