На латински език: Botulismus.
На английски език: Botulism.
Определение: Ботулизмът представлява остро хранително отравяне, причинено от екзотоксина на Clostridium botulinum. Характеризира се с периферни парализи. Протича тежко, с висок леталитет.
Етиология: Clostridium botulinum е Gram (+) пръчица с дължина 8-10 μm. Строг анаероб. Образува спори и газ. Clostridium botulinum е слабо устойчив във външната среда, но спорите му са изключително устойчиви. Те могат да преживеят десетки години в почвата. В анаеробна среда спорите могат да се превърнат в бактерии и да започнат да продуцират екзотоксин, който е най-силната отрова.
Има седем серотипа Clostridium botulinum (А – G), като всеки тип образува екзотоксин с различни антигенни свойства. Заболяванията при човека са свързани с A, B, E, рядко F и G серотиповете, а C и D предизвикват ботулизъм при животните.
Ботулиновият токсин се състои от невротоксин и хемаглутинин. Основният патогенен фактор е невротоксина. Ботулиновият токсин е силно токсичен, но е термолабилен – инактивира се при нагряване до 100 ◦С за 15 минути.
Той може да се използва като биологично оръжие, но също и за лечение на страбизъм, блефароспазъм, изглаждане на бръчки, при мигрена, повишена мускулна скованост.
Епидемиология: Clostridium botulinum се среща в стомашно-чревния тракт на диви и домашни животни, птици. Чрез фекалиите на животните спорите му попадат в почвата и лесно могат да контаминират хранителните продукти – плодове, зеленчуци, месо, риба. При неправилно консервиране на храните част от спорите остават жизнеспособни. При анаеробни условия и температура 30 – 37 ◦С спорите прорастват във вегетативни форми, които се размножават и продуцират екзотоксин.
Човек може да се зарази по следните механизми:
– алиментарен – след консумиране на хранителни продукти, съдържащи ботулинов екзотоксин и клостридийни бактерии. Най-често това са домашно консервирани храни, колбаси, риба. Храните са с непроменен мирис, цвят и вкус, рядко консервите са бомбирани.
– попадане на спори в наранени тъкани – раневи ботулизъм.
– поглъщане на спори, които продуцират ботулинов екзотоксин в стомашно чревния тракт на кърмачета – кърмачески ботулизъм.
– аерозолен механизъм – попадане на токсин върху лигавиците на горните дихателни пътища при използването му като биологично оръжие.
Ботулизмът се среща като спорадични случаи, малки семейни взривове или епидемии, свързани с общественото хранене.
Патогенеза: Клостридийните бактерии и ботулиновия екзотоксин чрез замърсената храна попадат в стомашно-чревния тракт. Вегетативните форми могат да продуцират допълнително екзотоксин в стомашно-чревния тракт.
Ботулиновият токсин се резорбира в стомаха и тънките черва и преминава в кръвообръщението. Той проявява тропизъм към нервните клетки. Инхибира освобождаването на ацетилхолин в крайните нервни окончания и в резултат мускулите не могат да се съкращават.
Имунитет: Преболедувалите имат нетраен антитоксичен имунитет.
Патоанатомия: Лигавицата на стомашно-чревния тракт е оточна. Вмозъчното вещество има точковидни хеморагии. Мускулите на гръдния кош, коремната стена, крайниците са със заличена напречна набразденост.
Клиника: Инкубационният период е от 6 ч. до 10 дни. В началото има гастро-интестинални оплаквания – гадене, повръщане, рядко диария. Налице са отпадналост, лесна уморяемост, главоболие, намален мускулен тонус, отслабени сухожилни рефлекси. Температурата е нормална.
С прогресиране на заболяването се появяват неврологични нарушения. Засягат се черепно-мозъчните нерви. Появяват се зрителни нарушения – диплопия, фотофобия, разширени зеници, страбизъм, нистагъм, птоза на клепачите. Настъпва дисфагия (затруднено гълтане), неподвижност на мекото небце, липса на гълтателен рефлекс, дизартрия (затруднен говор), пресипнал глас до афония.
По-рядко са налице сухота в устата, жажда, отслабена до липсваща чревна перисталтика, запек, паралитичен илеус, задръжка на урина.
В следващите дни се развиват парези и парализи на мускулите на шията, горните крайници, междуребрените мускули, мускулите на коремната стена. При тежки случаи се развива дихателна недостатъчност – задух, цианоза. Може да настъпи асфиксия и летален изход.
Заболяването продължава 10 – 20 и повече дни.
Особена форма е кърмаческият ботулизъм. Най-често се засягат деца на възраст от 3 до 20 седмици. Ботулиновите спори попадат с храната (най-често мед) в стомашно-чревния тракт на кърмачетата. Тук те прорастват във вегетативни форми и продуцират ботулинов токсин. Първият симптом е появата на запек. След това се наблюдава вяло сучене, пресипнал глас, мускулна слабост, илеус.
Усложнения: Като усложнение може да настъпи аспирационна пневмония, миокардит, миозит.
Изследвания: Лабораторните изследвания не показват специфични промени.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
– епидемиологичните данни – консумация на домашно приготвени консерви, колбаси, шунка, риба.
– типичната неврологична симптоматика.
– микробиологични изследвания – изолиране на причинителя от фекалии, стомашно-чревно съдържимо или от остатъци от храната.
Диференциална диагноза: Ботулизмът трябва да се разграничи от полиомиелит, миастения гравис, отравяне с атропин и др.
Лечение: Болният незабавно се хоспитализира. Прави се стомашна промивка и очистителна клизма.
Провежда се лечение с антитоксичен противоботулинов серум. Прилагат се и антибиотици. При пареза на дихателната мускулатура болният се поставя на апаратно дишане.
Профилактика: Няма специфична профилактика. Неспецифичната профилактика се състои в спазване на технологичните изисквания за консервиране на хранителните продукти. Препоръчва се термична обработка на консервираните храни на 100 ◦С за 20 минути преди консумация.
Прогноза: Смъртността при хранителния ботулизъм днес е под 10 %, но при нелекувани случаи достига 70 %.
