На латински език: Pericarditis acuta.
На английски език: Acute pericarditis.

Определение: Острият перикардит представлява остро взпаление на перикарда.

Етиология: Причините за перикардит са твърде много:
1. Неизвестна причина – идиопатичен перикардит.
2. Инфекции:
– вирусни – коксаки В вирус, еховируси, аденовируси, Ebstein-Barr вирус, вируси на шарки.
– бактериални – туберкулоза, стафилококи, стрептококи, пневмококи, менингококи.
– гъбични – кандида, аспергилоза, хистомикозис и др.
– други – токсоплазмозис, микоплазма, ехинококозис, амебиазис и др.
3. Остър миокарден инфаркт.
4. Автоимунни заболявания – лупус еритематодес, ревматоиден полиартрит, склеродермия, ревматизъм и др.
5. Тумори – белодробен карцином, левкемия, лимфоми.
6. Медикаменти – прокаинамид, изониазид, фенилбутазон, фенитоин, хидралазин и др.
7. Травми – гръдна травма, инвазивни сърдечни процедури, имплантиран пейсмейкър.
8. Уремия.
9. Хемоперикард при дисекираща аневризма на аортата.
10. Лъчетерапия, радиационно облъчване.

Класификация: Според протичането и клинико-морфологичните прояви се различават:
1. Остри перикардити:
– сух (фибринозен)
– ексудативен – серофибринозен, гноен, гнилостен, хеморагичен.
2. Подостри и хронични перикардити:
– ексудативен;
– ексудативен констриктивен;
– констриктивен;
– адхезивен.

Патоанатомия: При сухия перикардит по перикардните листове се отлага фибрин и те стават груби, неравни. При ексудативния перикардит се събира течност в перикардната торбичка.

Клинична картина: Болните с остър перикардит се оплакват от:
1. Гръдна болка. Локализира се ретростернално, лявопарастернално или рядко епигастрално. Може да се разпространява към гърба, шията или към лявата ръка. По интензитет варира от лека до много силна. Болката се засилва при дълбоко вдишане, кашляне, гълтане, лежане по гръб и се облекчава при седнало положение и навеждане тялото напред.
2. Задух. Може да бъде резултат от ограничената дълбочина на дишането (за избягване на гръдната болка), от притискане на съседните бронхи и белодробен паренхим (при голям перикарден излив).
3. Фебрилно-интоксикационен синдром. Налице е повишена температура (от субфебрилна до много висока), изпотяване, отпадналост, обща слабост, безапетитие.
Наблюдават се и симптоми, характерни за одновното заболяване, причинило перикардита.
При аускултация се установява перикардно триене – систолно-диастолен шум, с характер на стържене, скърцане. Образува се от триенето между неравните от фиброзния налеп вътрешни повърхности на перикарда и епикарда. При поява на по-голям излив перикардното триене изчезва и се появава отново след резорбция на излива.
При наличие на перикарден излив може да се установи: глухи сърдечни тонове, двустранно разширени сърдечни граници, притъпен белодробен тон, бронхиално дишане.

Изследвания:
1. Електрокардиограма (ЕКГ). Установява се елевация на ST-сегмента. След няколко дни ST-сегмента се снижава до изоелектричната линия, Т-вълната става плоска, а по-късно отрицателна. Седмици или месеци по-късно отрицателните Т-вълни се връщат към нормата.
2. Ехокардиография. Има най-голяма диагностична стойност. Чрез нея се доказва наличието и количеството на перикардния излив. За малък перикарден излив се приема под 100 ml, за умерен – от 100-500 ml, за голям – над 500 ml.
3. Рентгеново изследване. Има значение при ексудативен перикардит с излив над 250 ml. Установява се увеличаване на сърдечната сянка. При малък излив не се откриват промени.
4. Лабораторни изследвания. Може да има левкоцитоза, ускорена СУЕ, леко повишена МВ фракция на креатин фосфокиназата. При нужда се извършват редица специфични тестове: кожни проби с туберкулин, ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела, вирусологично изследване на фарингеална и фекална намазка, серологични тестове за гъбични инфекции, HIV тест и др.
5. Перикардиоцентеза и перикардна биопсия. Перикардиоцентезата може да бъде направена  перкутанно (перикардна пункция) и оперативно. Извършва се при перикардна тампонада, бактериален перикардит, съмнение за перикарден тумор, значителен перикарден излив с давност над 1 седмица и др. Перикардна биопсия се налага при неясни, тежко протичащи случаи.

Усложнения: Най-тежкото усложнение е перикардната тампонада. Възниква при бързо събиране на голям обем течност в перикардната торбичка, което води до компресия на сърцето, ограничаване на камерното диастолно пълнене и намаляване на ударния обем и сърдечния минутен обем. Проявява се със задух,  гръдна болка, тахикардия, белези на десностранна сърдечна недостатъчност – подути шийни вени, хепатомегалия, отоци, асцит. Настъпва артериална хипотония до шок. Може да се стигне до летален изход, ако не се направи перикардна пункция.

Диагноза: Поставя се въз основа на данни за гръдна болка, перикардно триене, характерните изменения на ЕКГ и ехокардиография, симптомите на основното заболяване. Понякога установяването на причината за перикардита е  много трудно.

Диференциална диагноза: Прави се с: остър миокарден инфаркт, левостранна плевропневмония, белодробен тромбоемболизъм, дисекираща аневризма на аортата и др.

Лечение: Болните с остър перикардит се хоспитализират. За потискане на перикардната болка се използват нестероидни противовъзпалителни средства, напр. Aspirin, Indomethacin, Diclophenac. При нужда се провежда допълнителна обезболяваща терапия с опиати – Meperidine (Petidin), Morphin. Ако болката продължава повече от 48-72 часа или е много силна може да се проведе лечение с кортикостероиди (напр. Dehydrocortison, Prednison) за няколоко дни.
Провежда се лечение на основното заболяване, което причинява перикардита. В зависимост от етиологията се прилагат антибиотици, туберкулостатици, противогъбични медикаменти, хемодиализа, химиотерапия и др.
При поява на белези за перикардна тампонада се извършва перикардна пункция.

Протичане и прогноза: Болните с вирусен перикардит, идиопатичен перикардит, перикардит след миокарден инфаркт имат благоприятна прогноза и оздравяват за 2-6 седмици. Възможни са рецидиви на перикардита, например при колагенозен перикардит. Перикардитите, причинени от бактериални инфекции, туберкулоза и други са с по-тежко протичане, с тенденция към хронифициране и развитие на констриктивен и адхезивен перикардит.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!