Определение: Нефрозният синдром възниква в резултат на повишен гломерулен пермеабилитет. Проявява се с отоци, протеинурия над 3.0 g/24h, хипопротеинемия и хиперлипидемия.
Етиология: Най-често нефрозен синдром възниква при първичните гломерулонефрити: гломерулонефрит с минимални изменения, мембранозен, мезангиокапилярен гломерулонефрит и др. Други по-чести причини са: диабетната гломерулосклероза, амилоидозата и колагенозните нефропатии. Нефрозен синдром може да възникне и при увреждане на гломерулите от: медикаменти (антибиотици, АСЕ инхибитори, златни препарати), отрови, ваксини, при инфекциозни заболявания (хепатит, малария, токсоплазмоза), неопластични процеси, при мултиплен миелом, синдром на Alport и др.
Патогенеза: Гломерулната базална мембрана се уврежда (намалява отрицателния й заряд, увеличава се размера на порите й), повишава се пермеабилитета й и настъпва загуба на белтък с урината. В резултат на високостепенна протеинурия настъпва хипопротеинемия. Понижава се онкотичното налягане, течност от съдовете преминава в интерстициума. Понижава се плазменият обем и се активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон и се получава задръжка на сол и течности, появяват се отоци.
Патогенезата на хиперлипидемията не е съвсем ясна. Загубата с урината на протеини, регулиращи мастната обмяна, засилва продукцията на VLDL в черния дроб. Поради подтиснатата активност на липопротеинлипазата е нарушено превръщането на VLDL в LDL.
Клиника: Водещите симптоми на нефрозния синдром са:
1. Протеинурия: над 3.0-3.5 g/24h. Ако преобладават албумините, тя се приема за селективна. При по-тежко увреждане на гломерулната базална мембрана освен албумини с урината се губят и имуноглобулини, както и високомолекулярни белтъци като β-липопротеини или α2-макроглобулин. В тези случаи протеинурията е неселективна.
2. Хипопротеинемия с хипоалбуминемия и диспротеинемия – намалява серумната концентрация на албумина, α1-глобулина и γ-глобулините, а се увеличава тази на α2-глобулините, β-глобулините и фибриногена. Ниските кръвни нива на IgG предразполагат към инфекции.
3. Отоци: те са меко-тестовати, хладни. Кожата е бледа поради събиране на течност в дермата и притискане на съдовете в нея. Отоците се локализират по лицето и долните крайници. Появяват се при снижаване на общия белтък под 50 g/l и на албумина под 30 g/l. При стойности на албумина под 15 g/l настъпва генерализиране на отоците с поява на изливи в телесните кухини – хидроторакс, хидроперикард, асцит. Повишава се телесната маса.
4. Хиперлипидемия: увеличени са серумните холестерол и триглицеридите. Повишени са нивата в кръвта на LDL и VLDL, а нивото на HDL е нормално или ниско.
Налице е склонност към хиперкоагулация вследствие на повишен синтез на фибриноген, повишени плазмени нива на фактори V, VІІ, VІІІ. Антитромбин ІІІ е понижен поради загуба с урината.
Наблюдават се и клинични изяви на основното заболяване.
В напреднал стадий се появяват симптоми на бъбречна недостатъчност.
Усложнения: Може да настъпят инфекциозни усложнения, тромбоза на бъбречни вени, белодробен и мозъчен оток, остра бъбречна недостатъчност.
Диагноза: Поставя се въз основа на характерните клинико-лабораторните прояви. При липса на хипертония, хематурия и бъбречна недостатъчност се говори за “чист нефрозен синдром”, който е характерен за гломерулонефрита с минимални изменения.
Диференциална диагноза: Прави се с други оточни състояния, при които обаче липсва протеинурия с хипопротеинемия.
Лечение: І. Провежда се лечение на основното заболяване.
ІІ. Симптоматично лечение.
– ограничава се приема на сол, белтъчният внос е около 1-1.2g/kg/24h.
– за намаляване на протеинурията се прилагат АСЕ инхибитори.
– срещу отоците се прилагат диуретици. Може да се комбинира Spironolacton с Furanthril и Triampur compositum.
– за корекция на хипопротеинемията се прилагат: плазма, човешки албумин, есенциални аминокиселини.
– за корекция на хиперлипидемията се използват липидопонижаващи средства – статини или фибрати.
– за профилактика и лечение на тромботичните усложнения се прилага хепарин.