Епилепсия – етиология, патогенеза, класификация

І. Парциалните епилептични припадъци са белег на възможно огнищно изменение в мозъчната кора и са по-характерни за симптоматичната и криптогенната епилепсия.

Простите парциални припадъци се характеризират със запазено съзнание, тъй като епилептичният разряд е локализиран в едното мозъчно полукълбо. Простите епилептични припадъци продължават от няколко секунди до няколко минути. В зависимост от това коя зона е засегната, у болния се наблюдават следните симптоми:

  • конвулсии в крайниците, извъртане на главата и туловището, звукови феномени (прост моторен припадък); понякога след прост моторен припадък настъпва бързопреходна парализа на крайника, засегнат от епилептичния разряд (парализа на Todd)
  • усещания за мравучкане (парестезии), примигваща светлина, променен цвят и форма на околните предмети, необичаен вкус или мирис (прости сензорни припадъци), мнимо възприятие на музика, гласове или шумове
  • промяна в цвета на кожата, сърцебиене, неприятно усещане в коремната област, гадене (вегетативни припадъци)
  • възможни са психични прояви – „вече видяно“ (deja vu), „никога невиждано“, усещане за нереалност на случващото се (дереализация), наплив на мисли, чувство за ужас
  • понякога гърчовете и парестезиите обхващат различни части от крайника, сякаш „маршируват“ по него – „Джаксънов марш“.

Сложните парциални припадъци се характеризират със загуба на съзнанието – болният е неконтактен, припадъкът продължава 1 – 2 минути. Загубата на съзнание може да бъде предшествана от краткотрайни вегетативни явления или необичайни ярки емоционални усещания. По време на припадъка болният извършва неволеви действия (автоматизми) – дъвчене, гълтане, усмивка, облизване на устните, повтаряне на звукове или думи, ходене в кръг, потриване на ръце и др., които често са съчетани с вегетативни прояви – разширение на зеницата, слюноотделяне и т.н. Болните нямат спомен за случилото се по време на припадъка. Възможно е след приключването му да са объркани или със замъглено съзнание.

Парциалните припадъци с вторична генерализация се отличават с дифузно разпространение на епилептичния разряд, първоначално възникнал в ограничена зона от мозъчната кора, което води до генерализирани тонично-клонични гърчове. Проявите на прост парциален припадък представляват аура – началото на припадъка, при което съзнанието все още е съхранено. Аурата може да бъде двигателна, сетивна (зрителна, слухова, обонятелна), вегетативна или психическа. Продължителността на аурата е едва няколко секунди, но някои болни успяват чрез волево напрежение на тялото, резки движения и дълбоко вдишване да прекратят по-нататъшното развитие на припадъка. Понякога обаче аурата е толкова краткотрайна, че болните загубват съзнание преди да са я усетили, и само електроенцефалографското изследване показва, че се касае за вторично генерализиран припадък.

ІІ. Генерализираните припадъци се характеризират със загуба на съзнание и отсъствие на аура.

Тонично-клоничните припадъци (големи припадъци, фр. grand mal) започват със загуба на съзнание, извъртане на главата и падане. Следва тоничната фаза, която обичайно продължава 10-20 секунди и включва сгъване на китките, протягане на ръцете, напрягане на туловището, изпъване на краката. Понякога болните издават характерен вик, който се дължи на изтласкване на въздуха през спастично стеснените гласни връзки. Възможно е спиране на дишането и посиняване на кожата (цианоза). Поради силно повишеното налягане в пикочния мехур (поради мускулния спазъм) настъпва неволево изпразване на пикочния мехур (ако той е напълнен). След това започват мускулни потрепвания – припадъкът преминава в клонична фаза. Тя се проявява с резки движения на флексорната и екстензорната мускулатура. Налице е хриптящо, клокочещо дишане и обръщане на очните ябълки. В този момент често се прехапват езикът и букалната лигавица и на устните се появява кървава пяна. Постепенно гърчовете отслабват и се прекратяват. Понякога генерализираните припадъци биват само тонични и само клонични.

Припадъкът обичайно е съпроводен с тахикардия и артериална хипертония, обилно пото- и слюноотделяне. Общата продължителност на припадъка е от 20 секунди до 2 минути. След припадъка болните могат да бъдат сомнолентни, потиснати, със замъглено съзнание до кома или преминаващо в сън. След събуждане са налице усещания за слабост, главоболие, болка в мускулите, без болните да помнят самия припадък.

Абсансите или малките припадъци (фр. petit mal) продължават няколко секунди. Болните замлъкват, спират да се движат, погледът им „застива“, лицето пребледнява, зениците се разширяват, клепачите са полузатворени и понякога потрепват, могат да се наблюдават мускулни потрепвания и понякога обръщане на очните ябълки. При тези явление болният не пада, а околните често не забелязват пристъпа. След секунди съзнанието се възстановява и болният, без да помни нещо от пристъпа, продължава да върши каквото е вършил преди него.

При типичните абсанси продължителността е 5-20 секунди, а припадъците могат да бъдат съпроводени с леки клонични потрепвания на лицевата мускулатура и рядко с неволеви действия. Типичните абсанси са характерни за детската абсансна епилепсия – възникват по няколко стотин пъти дневно, особено често сутрин, и пречат на процесите на обучиние. При тази форма абсансите често се провокират от дълбоко учестено дишане (хипервентилация). С израстването на детето или изчезват, или преминават в генерализирани тонично-клонични гърчове.

Атипичните абсанси са по-продължителни, с по-изразени колебания в мускулния тонус. Началото и краят на пристъпа не са толкова внезапни. Атипичните абсанси могат да възникнат във всяка възраст, но най-често се наблюдават при деца. Обикновено са проява на симптоматична епилепсия при органично поражение на мозъка.

Миоклонични припадъци се характеризират с кратковременни резки симетрични или асиметрични съкращения на мускулите на туловището и крайниците, които често възникват на серии. Припадъкът е съпроводен с нарушено съзнание, но заради малката си продължителност (няколко секунди) често остава незабелязан. Миоклонични припадъци се наблюдават както при идиопатична, така и при симптоматична епилепсия. Една от най-честите причини за миоклонични припадъци е юношеската миоклонична епилепсия – при това заболяване миоклоничните гърчове възникват сутрин, след събуждане, по-изразени са в ръцете и водят до несръчни действия, като при болшинството от болните се наблюдават и генерализирани тонично-клонични гърчове.

Атоничните припадъци се характеризират с внезапна загуба на съзнание и спад на мускулния тонус, вследствие на което болните падат и често имат черепно-мозъчни травми. У болшинството от засегнатите се наблюдава умствено изоставане, както и неврологични симтоми – парези, нарушения в походката.
ІІІ Особени видове припадъци
Фебрилните гърчове по характер могат да бъдат тонични, клонични или тонично-клонични. Фебрилните припадъци могат да бъдат типични, с продължителност до 15 минути, и атипични (усложнени) – по-продължителни, серия от припадъци, или възникнали на основата на огнищни изменения в мозъчната кора.

Алкохолните припадъци са обичайно генерализирани тонично-клонични гърчове, които възникват за период до 48 часа след последния прием на алкохол. Алкохолните припадъци могат да бъдат предшественици на алкохолния делир. Вероятността за алкохолни припадъци е повишена при лица, страдащи и от хроничен алкохолизъм, и от друг вид епилепсия, напр. епилепсия, развила се след черепно-мозъчна травма.

Рефлекторните припадъци обичайно са тонично-клонични, по-рядко парциални.

Психични промени у болните от епилепсия не засягат всички хора, страдащи от заболяването – болшинството са психически здрави. Психични промени има най-често при болните със сложни парциални припадъци, както и при огнищни патологични изменения в слепоочните и челните дялове. Измененията могат да имат и психогенна природа с оглед на реакцията на личността спрямо заболяването. Психичните нарушения включват разстройства на познавателните процеси (внимание, памет, мислене), афективни разстройства (депресия, манийни състояния), тревожни разстройства, личностови разстройства (свързани с прилепчивост, агресивност, хипосексуалност). Рядко се наблюдават епилептични психози с халюцинации и налудности.

Епилепсия – диагноза, лечение

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com