Тумори на главния мозък – видове, диагноза, лечение

Клинична картина: Туморите на главния мозък се срещат във всички възрасти. Клинично се проявяват с постепенно нарастващи в течение на няколко месеца или години огнищни и общомозъчни неврологични симптоми. Много рядко има инсултоподобна проява – при кръвоизлив в тумора или притискане на артерия от тумора.

Първи симптоми на тумора могат да бъдат главоболие, епилептичен припадък, изменения в психиката.

Главоболието при мозъчен тумор може да бъде дифузно или локализирано от страната на тумора, постоянно или пристъпно. Често болката зависи от положението на тялото като нараства при промяна на положението от вертикално в хоризонтално и също така често се усилва при кихане, кашляне или напън. Болката от тумор на мозъка често е причина за събуждане скоро след заспиване. Подозрение за мозъчен тумор има тогава, когато болката е максимално силна при ставане от сън, а в течение на деня отслабва; ако скоро се е появила или е сменила своя характер, постепенно нараства и е съпроводена с други признаци за повишено вътречерепно налягане като гадене и повръщане.

Епилептичните припадъци при мозъчен тумор са признак на близост на тумора до мозъчната кора и по-често имат парциален характер, но често генерализират с развитие на голям епилептичен припадък.

Психичните симптоми са начален симптом на тумора в 1/5 от случаите. Наблюдава се апатия, отслабване на паметта и концентрацията на вниманието, забавеност, липса на самокритичност, ограничение на кръга на интересите. Възможно е да се наблюдава и психомоторна възбуда. В тежките случаи ориентацията и съзнанието могат да бъдат нарушени. При тумори на челния дял, слепоочния дял или мазолестото тяло единствен симптом на заболяването може да бъде прогресиращата деменция. При друга локализация на тумора психичните промени възникват на фона на нарастващата огнищна неврологична симптоматика.

Огнищните неврологични симптоми са свързани с притискането или туморната инфилтрация на мозъчното вещество, както и с отока около тумора и зависят от локализацията на тумора.

Туморите на челния дял предизвикват изменения на личността, хемипарези, епилептични припадъци, речеви и обонятелни нарушения, тазоворезервоарни смущения, изменения на походката.

Туморите на слепоочния дял предизвикват епилептични припадъци, които протичат със слухови или обонятелни халюцинации, психични симптоми (страх, удоволствие, deja vu). Освен това се наблюдават паметови и речеви нарушения, както и ограничение на зрителното поле от противоположната страна.

Туморите на теменния дял водят до нарушения в чувствителността и движенията в противоположната половина, нарушения в пространствената ориентация, в речта, епилептични припадъци със сензорни феномени. При засягане на доминантна хемисфера са възможни афазия (нарушена реч), аграфия (нарушена писмена реч), акалкулия (нарушения във функцията на броенето).

Туморите на тилния дял предизвикват зрителни нарушения в противоположните зрителни полета, съпроводени със зрителни усещания и зрителна агнозия (неразпознаване на информацията от зрителния анализатор).

Туморите на пинеалната жлеза (епифизата) водят до хидроцефалия поради притискане на мозъчния водопровод. При деца могат да предизвикат преждевременен пубертет или да спрат пубертетното развитие, както и да доведат до безвкусен диабет.

Туморите на хипоталамуса са съпроводени с повишено вътречерепно налягане с главоболие и застой в очното дъно, стеснения в зрителното поле, ендокринни и вегетативни нарушения, разстройства в ритъма сън/бодърстване.

Туморите на ІІІ вентрикул водят до хидроцефалия. Предизвикват интензивно главоболие, повръщане, синкопи, вегетативни нарушения, паметови нарушения и деменция.

Туморите на хипофизната жлеза протичат с ендокринни нарушения (хиперкортицизъм, акромегалия, галакторея, инсипиден диабет и др.). При притискане на хиазмата на лицевия нерв се развива битемпорална хемианопсия – загуба на външните половини на зрителното поле.

Туморите на понтоцеребеларния ъгъл (най-често неврином на слуховия нерв) се проявяват с постепенно намаление на слуха и шум в ухото. При засягане на троичния нерв отслабва роговичният рефлекс, наблюдават се болка, парестезии и загуба на чувствителност в същата лицева половина. С разрастването си туморът може да доведе до хидроцефалия, както и до притискане на малкия мозък и моста.

Туморите на черепната основа, включително туморите на носоглътката, околоносните синуси и ухото, които прорастват към черепа, предизвикват последователно или едновременно поражение на различни черепномозъчни нерви.

Метастатичните тумори често имат системни прояви като обща слабост, снижение на телесната маса, анорексия и т.н., каквито отсъстват при първичните мозъчни тумори.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!