Меню

Видове: Туморите на главния мозък биват първични и метастатични. Първичните могат да бъдат доброкачествени с бавен растеж и злокачествени с бърз инфилтративен растеж. Ограничеността на вътречерепното пространство и възможността за притискане на мозъка обаче правят понятието „доброкачественост“ относително. За разлика от злокачествените тумори с друга локализация, злокачествените тумори на мозъка метастазират извънредно рядко.

Първичните мозъчни тумори се делят на няколко хистологични типа: глиоми, неврофиброми, шваноми, хемангиобластоми, аденоми на хипофизата.

  • Глиомите произлизат от глиалните клетки и обичайно се локализират в полукълбата на главния мозък. Представляват 60% от всички случаи на мозъчни тумори и се делят на:
    – астроцитоми – произлизат от астроцитите
    – олигодендроцитоми – произлизат от олигодендроцитите
    – епендимоми – произлизат от епендимните клетки, които покриват вътрешната повърхност на мозъчните стомахчета
    – глиобластоми – злокачествени тумори, съставени от недиференцирани клетки.
  • Менингиоми – доброкачествени тумори, които произхождат от клетките на паяжиновидната мозъчна обвивка и се локализират по мозъчната повърхност.
  • Неврофиброми и шваноми (невриноми) – доброкачествени тумори, които произлизат от Швановите клетки. Най-често произхождат от 8ми черепномозъчен нерв.
  • Хемангиобластоми – произлизат от кръвоносните съдове.
  • Краниофарингеом – доброкачествен тумор, който произхожда от ембрионални остатъци на фарингеалния джоб. Локализира се супраселарно.
  • Аденоми на хипофизата – доброкачествени тумори, които произхождат от клетките на хипофизната жлеза.

Метастатичните тумори съставят около ¼ от мозъчните тумори и в болшинството от случаите метастазите са множествени. Най-често метастазират в мозъка туморите на белия дроб, млечната жлеза, бъбреците, дебелото черво, малигнения меланом.

Според отношението спрямо мозъчното вещество, туморите биват вътремозъчни (напр. глиомите) и извънмозъчни (напр. менингеомите).

Според разположението си, мозъчните тумори биват супратенториални (към и в полукълбата), субтенториални (тумори на задната черепна ямка), интра- и параселарни (спрямо ямката на хипофизната жлеза).

Клинична картина

Диагноза: Основните диагностични методи са компютърната томография (КТ) и магнитно-резонансната томография (МРТ). Диагностичната им стойност може да бъде повишена чрез въвеждане на контрастни вещества, тъй като с тях туморите се визуализират много добре. Ако има подозрения, че туморът е метастатичен, се провеждат допълнителни изследвания на белите дробове, стомашночревния тракт, млечните жлези, отделителната система.

Диференциална диагноза се прави с другите заболявания, които водят до същата симптоматика:
• субдурален хематом
• гигантска аневризма или артериовенозна малформация
• абсцес на мозъка
• туберкулом или гранулом при саркоидоза
• паразитарни кисти
• доброкачествена вътречерепна хипертензия.

Лечение: При първични тумори на мозъка се провежда оперативно лечение, лъчева и химиотерапия. При метастатични тумори лечението е оперативно (с последваща химиотерапия) в случай, че метастазата е единична. При множествени метастази се провежда лъчелечение.

При наличие на мозъчен оток се прилагат кортикостероиди и диуретици. Симптоматичното лечение включва противоепилептични препарати (карбамазепин, фенобарбитал, диазепам), аналгетици, антиеметици.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!