Афакията представлява състояние, при което лещата на окото липсва. Може да се дължи на следните състояния и фактори:
- Вродена (конгенитална) афакия – среща се относително рядко, развива се поради генетични дефекти или фетална инфекция
- Придобита афакия – развива се вследствие на:
– травми – перфоративни наранявания или язви, дислокация на лещата
– след оперативно отстраняване на лещата.
Лещата е почти прозрачно тяло, разположено непосредствено зад ириса. Тя има двустранно конвексна (изпъкнала) форма, като се различават преден, заден полюс и екватор. Лещата е част от диоптричния апарат на окото и участва в акомодацията. В спокойно състояние тя пречупва светлината със сила 16 – 18Д. При удължаване на предно–задната ѝ ос пречупвателната способност се увеличава до 23 – 33Д.
Клинична картина: Афакията се характеризира със следните симптоми:
- Силно изразена хиперметропия, поради слаба или липсваща пречупваща способност
- Загуба на акомодация
- Дълбока предна камера
- Тъмна зеница на окото
- Иридодонезис (трептене на ириса) при движение на окото
- При едностранна афакия, т.е. само едното око вижда добре, се развива анизейкония – различна големина на образите върху двете ретини
- При липса на лещата на окото повече светлина попада върху ретината и цветовете изглеждат по–интензивни. Сините и червени лъчи, които обикновено се абсорбират в голяма част от лещата, сега преминават и достигат ретината. Наблюдават се:
– Еритропсия – обектите изглеждат червеникави
– Цианопсия – обектите са оцветени в синьо.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
- Анамнезата – данни за претърпяна травма или операция за лечение на катаракта
- Обективно клинично изследване
– наличие на оперативен белег в областта на лимба
– иридодонезис
– изследване на рефракцията
– наличие на дълбока предна очна камера.
Лечение:
При двустранна афакия се прилагат:
- оптична корекция с очила или контактни лещи
- корекция с вътреочни лещи (intraocular lenses).
Пречупвателната сила на лещата на окото може да се замести със сферично стъкло пред окото със стойност на диоптъра от + 10 до + 12Д.
При едностранна афакия – възможностите за лечение включват:
- Комбинирана корекция на афакичното око с контактна леща и очила
- Корекция с вътреочни изкуствени лещи (интраокуларни лещи).
Днес имплантирането на вътреочни лещи е рутинна операция и една от най–често извършваните имплантации в човешкото тяло. Според местоположението им в окото вътреочните лещи са три вида:
- с фиксация върху ириса (iris clips)
- с фиксация в sulcus ciliaris
- с фиксация в капсулния сак.
В зависимост от материала от който са изработени, изкуствените лещи биват:
- Твърди
- Меки – предивството им е, че позволяват хирургичната работа да се извършва през много малък разрез (под 3 мм).
Съвременните вътреочни лещи имат редица предимства:
- изработени са от висококачествени материали
- имат отлична биопоносимост
- притежават някои допълнителни оптични свойства
– Асферичен дизайн – дава възможност за получаване на ясен образ
– Торични лещи – имат и специфична компонента, която коригира преоперативно съществуващ роговичен астигматизъм
– Псевдоакомодативни (мултифокални) лещи – чрез тях се осъществява зрение за близо и за далеч
– Акомодативни лещи – със специален дизайн, който позволява придвижване на оптиката в предно–задна посока при съкращаване на цилиарния мускул и по този начин осъществяване на акомодацията.
Усложнения:
- Вторична глаукома
- Отлепване на стъкловидното тяло или ретината
- При лечение с интраокуларни лещи макар и рядко са възможни следните късни усложнения:
– Роговична дистрофия
– Сублуксация или луксация на интраокуларната леща при следоперативна травма
– Кистоиден макулен едем.
