Меню

Дакриоцистит

На латински: Dacryocystitis acuta, dacryocystitis chronica, dacryocystitis neonatorum
На английски: Acute dacryocystitis, chronic dacryocystitis, congenital dacryocystitis

Определение: Дакриоциститът представлява възпаление на слъзната торбичка, причинено от стеснение или запушване на слъзните пътища. Найчесто протича хронично. Обострянето може да настъпи при активиране на възпалителния процес и обхващане на тъканите около слъзната торбичка.
Възможно е да се причини и ятрогенно – при увреждане на епитела на слъзния сак при сондиране.

Дакриоциститът се среща обичайно при жени, поради потесните сълзоотводни пътища.

Сълзите се продуцират от слъзната жлеза, разположена в горно външния ъгъл на окото. Оттичането на сълзите става активно в резултат на синхронен с мигането перисталтичен процес на pars palpebralis на орбикуларния мускул. Сълзите се всмукват от слъзните точки към слъзната торбичка и оттам в носослъзния канал. Слъзните пътища са стеснени физиологично на три места:

  • мястото на вливане на слъзните каналикули в слъзния сак
  • мястото на вливане на слъзния сак в носослъзния канал
  • мястото на излизане на носослъзния канал.

Местата на стеснение са предилекционни за възникване на възпалителни процеси, обхващащи слъзнатата жлеза или слъзните пътища.

Класификация: В зависимост от клиничната картина и протичане дакриоциститът бива:

  • Хроничен
  • Остър
  • Дакриоцистит на новороденото.

Етиология: Предразполагащи фактори за развитие на дакриоцистит са:

  • Тесни сълзоотводящи пътища
  • Хронично възпаление на конюнктивата или на носната лигавица
  • Стеснение или запушване на слъзните пътища, което води до задържане на сълзи, мукозен детрит и микроорганизми в слъзния сак
  • Увреждане епитела на слъзния сак при сондиране
  • Обостряне на хроничен възпалителен процес на слъзната торбичка.

Клинична картина:

Хроничен дакриоцистит – характеризира се със следната симптоматика:

  • продължително едностранно сълзене
  • отделяне на слузен или слузногноен секрет, който изтича в конюнктивалния сак при натиск върху слъзната торбичка
  • при ежедневно изцеждане на гнойта от слъзната торбичка е възможно хроничното възпаление да се поддържа в продължение на години
  • в някои случаи настъпва запушване на canalis nasolacrimalis в носа и на изходния канал, който отвежда сълзите в слъзната торбичка (canaliculus communis). По този начин гнойникът остава изолиран в слъзния сак. При лечение с локални антибиотици съдържимото на слъзната торбичка се превръща в стерилна белезникава маса, която издува слъзния сак. Това състояние се нарича hydrops sacci lacrimalis. При него инфекцията вече е овладяна, но подутината в областта на слъзния сак остава като козметичен проблем.

Обострен, флегмонозен дакриоцистит – при него се установява следната клинична симптоматика:

  • зачервена, болезнена и оточна кожа над слъзната торбичка
  • кожата върху клепачите и гърба на носа е оточна и хиперемирана
  • често в областта на кожата над слъзния сак се получава изтъняване и фистулизиране. След изтичане на гнойта състоянието се подобрява за кратко, тъй като скоро фистулата се затваря и настъпва рецидивиране.
  • засегнато е общото състояние – повишена температура, увеличени регионални преаурикуларни и субмандибуларни лимфни възли.

Дакриоцистит на новороденото

Причините за настъпването му се дължат на запазване целостта на мембраната в долния край на носослъзния канал, наречена Хазнерова мембрана (membrane Hasneri). Нормално след раждането тази мембрана вече е отворена и слъзните пътища са проходими. В някои случаи обаче Хазнеровата мембрана персистира и затваря слъзния канал откъм носната лигавица. Това води до следните патологични прояви при новороденото:

  • едностранно сълзене
  • на покъсен етап изтичане на слузна или слузногнойна материя от слъзните точки при масаж на слъзния сак
  • оставено без лечение състоянието преминава в хроничен гноен дакриоцистит
  • при запуснати случаи инфекцията обхваща и околните тъкани – развива се флегмонозен дакриоцистит. Кожата в областта на слъзната торбичка е зачервена, оточна и болезнена. Обикновено настъпва спонтанно отдрениране на гнойта и се образува фистула.

Усложнения:

  • Флегмон на орбитата
  • Тромбоза на sinus cavernosus
  • При одраскване или нараняване на роговицата може да се развие тежък кератит.

Лечение:

Хроничен дакриоцистит
Лечението е оперативно – провежда се дакриоцисториностомия (dacryocystorhinostomia) – при тази хирургична интервенция се прави нова връзка между лигавицата на слъзния сак и лигавицата на носа.
При повъзрастни пациенти се прави екстрипация на слъзната торбичка (extirpatio sacci lacrimalis).

Остър дакриоцистит – прилагат се:
Съгряващи риванолови компреси
Перорално лечение с антибиотици и сулфонамиди
При наличие на флуктуация се прави инцизия на слъзния сак
След преминаване на острия стадий на възпалението се планира провеждане на дакриоцисториностомия.

Дакриоцистит на новороденото
През първите седмици след раждането се изчаква, защото мембраната на Хазнер може да се саморезорбира.
Препоръчва се на родителите да правят масажи на слъзния сак в посока към носослъзния канал.
При неуспех от консервативния подход се провежда сондиране на слъзните пътища със сонда на Бауман, при което Хазнеровата мембрана се перфорира и така се осигурява проходимостта на слъзните пътища. Сондирането се извършва под обща наркоза.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!