Застойната папила представлява патологично състояние, което се характеризира с морфологични изменения на папилата и функционални зрителни нарушения. Дължи се на образуване на невъзпалителен оток, който обхваща главата на зрителния нерв. Може да засегне едното или едновременно и двете очи.
Етиология:
Едностранната застойна папила е възможно да се дължи на:
- Синдром на Foster-Kennedy – при този синдром поради натиск от тумор в мозъка се развива атрофия на нерва от страната на тумора. Атрофиралите зрително-нервни влакна не могат вече да развият оток. В срещуположната на тумора страна се увеличава вътречерепния натиск и впоследствие се развива застойна папила.
- Ретробулбарни тумори
- При настъпила едностранна хипотония на булба след антиглаукомна операция, екстракция на катаракта или нараняване на окото.
Двустранната застойна папила настъпва вследствие на интракраниални (вътречерепни) процеси:
– интракраниални тумори
– мозъчни абсцеси
– мозъчни грануломи при луес и туберкулоза
– хематоми – епидурални, субдурални, интракраниални
– аневризми
– енцефалит
– полиомиелит
– менингит
– увеличен ликворен обем
– паразитози (цистицеркуси и др.)
– вторична хидроцефалия
– куловиден череп
– анемия
– левкемия
– хипертония
– васкулити
– белодробна недостатъчност
– хронични нефрити.
Патологоанатомична картина: Състоянието на застойна папила се характеризира със следните офталмологични изменения на очното дъно:
- папилата е леко хиперемирана
- формира се невъзпалителен прозрачен оток, който първоначално обхваща назалната половина на папилата, а темпоралната половина остава незасегната известно време
- постепенно папилата придобива гъбовидна форма, границите ѝ стават неясни
- отокът на папилата проминира към стъкловидното тяло
- цветът ѝ е червеникав до сивочервеникав
- възможно е да се появят хеморагии и ексудатни петна по границите на папилата.
Клинична картина:
Субективни оплаквания:
- първоначално се появява преходно притъмняване пред очите, което се провокира обикновено от рязко движение на главата или очите
- главоболие
- гадене
- повръщане
- транзиторни нарушения на зрителната острота.
Обективна симптоматика – офталмоскопските промени са следствие от повишеното вътречерепно налягане
- зрителните функции остават дълго време непроменени до започване на вторична атрофия
- установяват се характерни промени в очното дъно – ранен симптом е увеличаване на сляпото петно
- при преминаване към вторична атрофия хеморагиите на папилата се резорбират, кръвонапълването на ретинните съдове преминава, артериите се стесняват
- понякога настъпва хемианопсично отпадане на зрителното поле или хемианопсичен централен скотом.
Диагноза: Поставя се с помощта на:
- Офталмоскопия
- Флуоресцентна ангиография
- Компютърна томография
- ЯМР
Диференциална диагноза: Застойната папила е необходимо да се разграничи от следните състояния или заболявания:
- Псевдоневрит (псевдо застойна папила) – съчетава се с висока хиперметропия (далекогледство), затова диагнозата се поставя чрез динамично наблюдение.
- Друзи на папилата – при тях папилата е жълтеникава, с неравна повърхност, леко проминира над околните тъкани. Диагнозата се поставя чрез флуоресцентна ангиография.
- Neuritis nervi optici
– Очните дъна при двете заболявания са със сходна офталмоскопска картина
– Диагнозата се поставя въз основа на проследяване на зрителните функции. При застойна папила те са нормални, а при неврит зрителната острота спада. - Neuroretinopathia hypertonica
– при хипертония има типични промени в паренхима и съдовете на ретината
– установяват се системни прояви, характерни за хипертоничната болест.
Лечение и прогноза:
Обратно развитие е възможно, ако се премахне причината за застойна папила и то в първите месеци на заболяването.
При нелечение и атрофия на папилата настъпват усложнения – концентрично стесняване на зрителното поле и отпадане на централното зрение.
При развита вече атрофия не е възможно нито консервативно, нито оперативно повлияване.
