На латински: Dyschromatopsia
На английски: Dyschromatopsia
Определение: Цветоусещането представлява субективното усещане за цветовете, което се реализира благодарение на способността на зрителната система да възприема дразнения на лъчи с различна дължина на вълната.
Спектралните цветове са седем: червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, син и виолетов.
Различаваме няколко групи цветове:
Основни – това са цветовете от смесването на които в съответни съотношения се получават всички останали цветове от спектъра. Това са червеният, зеленият и виолетовият цвят.
Съставни – представляват останалите цветове от спектъра.
Допълнителни – за всеки цвят съществува друг, при смесване с който се получава бял цвят. Такива двойки цветове се наричат допълнителни.
Цветоусещането зависи от няколко фактора:
1. Физичните качества на светлината
2. Морфологичните характеристики на зрителната система:
- цветното зрение се реализира благодарение на специализирани клетки на ретината, наречени конусчета
- конусчетата съдържат светлочувствителни пигменти с максимум на поглъщане на светлината в различна дължина на вълната – червеночувствителни (500nm), зеленочувствителни (540nm), виолетовочувствителни (440nm).
- разпределението на конусчетата в ретината определя висока цветочувствителност в централната ѝ част, особено зоната на фовеята, и ниска цветочувствителност в периферията
Класификация на разстройствата на цветоусещането: Човешкото око различава трите основни цвята и около 150 – 180 различни междинни цвята. Състоянието се нарича нормална трихромазия.
Разстройствата на цветоусещането биват:
I. Вродени – наричат се дисхроматопсии, към тях се отнасят:
1. Аномална трихромазия – възприемат се и трите основни цвята, но по–слабо от нормалните трихромати и при някои условия допуска цветови грешки. Аномалните трихромати биват:
– Протаномали – допускат грешки в червения цвят
– Деутераномали – допускат грешки в зеления цвят
– Тританомали – грешат с виолетовия цвят.
2. Дихромазия – зрителната система не възприема един от основните три цвята. В зависимост от това различаваме:
– Протанопия – невъзможност да се възприеме червеното
– Деутеранопия – слепота за зеленото
– Тританопия – не се възприема виолетовото, обикновено е рядко срещана.
3. Монохромазия – тотална цветна слепота. Увредена е само цветната функция на конусчетата. Характеризира се с това, че всички цветове се възприемат като степени между черния и белия цвят.
4. Ахромазия – тотално цветна слепота, която обаче е придружена и от други тежки зрителни аномалии, които засягат функцията на конусчетата – намалена зрителна острота, централен скотом, хемералопия.
II. Придобити – те придружават различни очни заболявания:
1. Заболявания на ретината – макулна дегенерация, отлепване на ретината, ексцесивна миопия, сидероза, дифузен хориоретинит.
2. Заболявания, засягащи зрително–проводните пътища – ретробулбарен неврит, атрофия на зрителния нерв, токсична невропатия.
3. Заболявания, водещи до увреждане на зрително–мозъчните центрове.
Клинична картина:
Вродената дихромация се предава по наследство, като унаследяването е свързано с „Х” хромозомата (майката е носител на нарушението, а разстройството се манифестира при сина). Характерни са следните прояви:
- неспособност да се назове правилно цвета, особено ако е по–наситен, наблюдава се по–продължително и обхваща по–голяма площ.
- при кратка експонация се бъркат нюансите. Ето защо хората, страдащи от вродени дисхромазии, не са подходящи за водачи на превозни средства.
Придобитите дисхромазии се характеризират със:
- понижена чувствителност и към трите основни цветови тона
- неправилно възприемане на яркостта на цветовете
- понякога е нарушена адаптацията, зрителната острота
- в някои случаи нарушението търпи динамика и обратно развитие.
Методи за изследване: Цветните разстройства се изследват с помощта на няколко групи методи:
- Пигментни методи – цветни таблици на Ischara и на Рабкин
- Спектрални методи – с помощта на специални апарати, наречени аномалоскопи.
