Атрофия на зрителния нерв

дек. 14, 2015

На латински: Atrophia nervi optici
На английски: Optic nerve atrophy

Определение: Атрофията на зрителния нерв представлява патологично състояние на увреждане на ганглийните клетки на ретината или на техните аксони (нервни влакна).

Зрителният нерв (n. opticus) е вторият от дванадесет двойки черепно-мозъчни нерви. Съставен е от ганглийни клетки, които са специфично разположени и образуват диска (папилата) на зрителния нерв.
Оптичният нерв притежава четири части:

  • Вътреочна – от образуването на папилата на нерва до напускането на нервните влакна през решетъчната пластинка (lamina cribrosa sclerae) на склерата
  • Орбитна – зад очната ябълка зрителният нерв придобива S-образен ход и се насочва към върха на орбитата. В тази част той е обвит от трите мозъчни обвивки.
  • Интраканаликуларна – съответства на хода на нерва през canalis nervi optici, тази част е с дължина 8 мм
  • Вътречерепна – тази част е разположена в средната черепна ямка. Тук нервът е обвит само от меката мозъчна обвивка и арахноидеята.

Зрителният път провежда светлинното дразнене, което се трансформира в нервен импулс от ретината и достига до зрителната кора в областта на sulcus calcarinus.
Зрителният път се състои от пет части:
• Зрителен нерв (n. opticus)
• Зрително кръстовище (chiasma opticum)
• Зрителен тракт (tractus opticus)
• Странично коленчато тяло (corpus geniculatum laterale)
• Зрителен сноп (radiation optica) със зрителния център на възприятие в sulcus calcarinus.

Атрофията на папилата на зрителния нерв бива:
Първична (проста) – с ясни граници на папилата
– асцендентна – започва от невроепителните клетки на ретината и напредва към папилата
– десцендентна – започва от corpus geniculatum laterale и напредва към папилата
Вторична – с неясни граници на папилата.

Етиология: Папило-макулното снопче е особено ранимо. Сред най-честите причини за атрофия на зрителния нерв са:
• Исхемична оптична невропатия – поради недобро кръвоснабдяване
• Краниален артериит
• Мозъчен тумор – поради директен натиск от интракраниален процес
• Мултиплена склероза
• Мозъчен инсулт
• Глаукома
• Тежки заболявания на ретината и хориоидеята
– Retinopathia pigmentosa
– Тежки хориоретинити
– Напреднала миопия
• След тежки кръвозагуби
• Постневритна атрофия на папилата
• Аномалии в растежа на черепните кости
• Хередитарни атрофии на зрителния нерв
– Леберова атрофия (Х-свързано хромозомно заболяване, засягащо и двата нерва)
– Доминантни детски атрофии на зрителния нерв – заболяването се проявява двустранно, най-често във възрастта между 2 и 4 години
• Тежки общи интоксикации
• Черепно-мозъчни травми – тежкото смачкване и пълно прекъсване на зрителния нерв води до исхемична некроза на нерва и ретината.

Клинична картина: Субективни оплаквания:
• Замъглено зрение
• Понижена зрителна острота – усещането за цвят и контраст също се нарушава
• Затруднено свиване на зеницата при попадане на светлина върху нея.

Обективна симптоматика:

  • Офталмоскопска картина

– Първична асцендентна атрофия (atrophia n. optici simplex) – ясно очертана граница на папилата, може да се наблюдава секторно или частично обезцветяване при парциална атрофия или цялостно обезцветяване на папилата при тотална атрофия.

– Атрофия на n. opticus при натиск – десцендентна атрофия с ясно очертани граници. При натиск от интракраниални поцеси – тумори, съдови патологични промени, аномалии в растежа на черепните кости – се наблюдава атрофия първо на едното, а след години и на второто око.

– Атрофия при табес дорзалис (при сифилис) – папилата е светла и белезникава, с добре очертани граници

– Вторична постневритна атрофия (atrophia n. optici secundaria) – папилата е с неясни граници, жълто-белезникава с различни оттенъци. Артериите са тесни, с белезникави обвивки около централните съдове.

  • При атрофия поради натиск се появява т.нар. симптом на хиазмата – първоначално намаление на зрението на едното око, а впоследствие развитие на битемпорална хемианопсия.
  • При атрофия поради черепни аномалии с директно притискащо действие – проявяват се с очната триада: екзофталм, атрофия на зрителния нерв и страбизъм.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
• Анамнезата
• Офталмологичното изследване
• Изследване на зрителната острота и цветното зрение
• Електроретинограма
• КТ
• ЯМР.

Диференциална диагноза: Прави се с:
Ретробулбарен неврит
Глаукома

Лечение:
Не съществува успешно лечение.
Необходимо е поставяне на ранна диагноза.
Симптоматично лечение – при неврит или исхемична невропатия се прилагат стероиди интравенозно.