На латински: Conjunctivitis
На английски: Bacterial conjunctivitis
Определение: Бактериалният конюнктивит е контагиозно инфекциозно очно заболяване с бактериална генеза. Започва едностранно като впоследствие се засягат и двете очи. Заразяването става чрез контакт с болен човек, със замърсени повърхности или при разпространение на инфекцията по съседство (при отит, синузит).
Етиология: Бактериалните конюнктивити най-често се причиняват от следните микроорганизми: Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis, Streptococcus viridans, Streptococcus haemolyticus, Streptococcus pneumonia, Haemophilus influenza, Haemophilus aegiptius, Proteus, Klebsiella, Escherichia colli, Pseudomonas aeroginosa.
Видове бактериални конюнктивити
Според клиничната картина:
• Остър – най-често причинени от Грам- положителни и отрицателни коки
• Хроничен
• Подостър.
В зависимост от причинителя:
1 . Стафилококов – бактериите продуцират алфа- некротичен екзотоксин. Понякога се развива алергична реакция и към самия микроорганизъм.
2. Стрептококов – стрептококите притежават антигени с хемолитични свойства.
3. Пневмококов – най-често се среща през есента, развиват се епидемии в детски градини, училища.
4. Конюнктивит на Koch – Weeks – причинява се от Haemophilus aegyptius. Протича като остър катарален конюнктивит с поява на петехиални хеморагии и понякога псевдомембрани и улцерации.
5. Конюнктивит, причинен от Haemophilus influenzae – най-често се среща при децата и протича с остра катарална симптоматика.
6. Конюнктивит, причинен от Pseudomonas aeroginosa. Този микроорганизъм съществува и като непатогенен в конюнктивата. Понякога при продукция на протеолитичен ензим придобива патогенни свойства и причинява мембранозен конюнктивит с деструкция на роговичната тъкан.
7. Неонатален конюнктивит – представлява гноен конюнктивит, който се проявява в първите месеци след раждането. Обичайни причинители са Streptococcus spp, Haemophilus spp, Enterococcus spp.
8. Гонороичен конюнктивит – протича по-тежко и със сериозни последици при нелечение. Причинява се от Neisseria gonorrhoeae. Среща се в три форми:
Conjunctivitis gonorrhoica neonatorum – заразяването става по време на раждането от родовите пътища на майката. Симптомите се развиват на 2 – 3 ден след раждането.
В началото секретът е серозно-хеморагичен, но впоследствие става гноен. Секретът е обилен, изтича извън клепачите. Епителът на роговицата е мацериран, има опасност от инфилтрация и пробив на роговицата.
Съществува превенция срещу гонороичен конюнктивит при новородените – т.нар. профилактика по Crede, при която няколко минути след раждането в конюнктивалния сак се накапва 1% разтвор на сребърен нитрат. Днес често се използват и антибиотици (2 – 5%) и сулфонамиди (30%), които се накапват трикратно.
Conjunctivitis gonorrhoica adultorum – обикновенно е едностранен. Заразяването става чрез заразен материал от урогениталната система (екзогенна форма) или при болни с хроничен трипер по метастатичен път (метастатична форма). Протича по-тежко отколкото при новороденото. Симптомите се проявяват към втория – третия ден, като при нелечение заболяването хронифицира.
Conjunctivitis gonorrhoica infantum – по-често се заразяват момичета при използване на едни и същи тоалетни принадлежности с майките си (кърпи, вани). Проявяват се симптоми на вулвовагинит и едностранен конюнктивит.
9. Хламидийни конюнктивити
Трахома – причинява се от Chlamydia trachomatis.
Трахомата представлява двустранен хроничен инфекциозно- възпалителен процес на конюнктивата, който вторично засяга и роговицата. Заболяването започва незабелязано, почти без оплаквания. При диагностика на трахомата се търсят пет важни белега – поява на фоликули, инфилтрация и задебеляване на тарзалната конюнктива, цикатризация, трахомна трихиаза и роговични мътнини.
Паратрахома – причинител е Chlamydia oculogenitalis. Заболяването може да засегне новородени и възрастни. Развива се като слузно-гноен двустранен конюнктивит, който при нелечение често хронифицира.
Клинична картина: Бактериалните конюнктивити започват като едностранно заболяване, което след кратък период обхваща и другото око.
Субективни оплаквания:
• парене
• глождене
• чувство за чуждо тяло в очите
• поради силно изразената секреция, при ставане от сън клепачите са залепнали.
Обективна симптоматика:
• клепачите са оточни и хиперемирани
• серозна (мукозна) секреция – при остър и подостър катарален конюнктивит
• с напредване на заболяването секретът става серозно – гноен или фибринозен
• конюнктивална инекция
• понякога се установяват псевдомембрани, фоликули и кръвоизливи
• при тежки и продължителни инфекции поради влошеното кръвоснабдяване се появяват точковидни язвички на роговицата в близост до лимба (ulcera marginalia corneae).
Усложнения: При гонороичния конюнктивит съществува опасност от разпространение на инфекцията в очната ябълка и развитие на ендофталмит и панофталмит.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнеза
Клинично изследване
Микробиологично изследване за уточняване на причинителя чрез антибиограма.
Диференциална диагноза: Прави се с:
• Вирусни конюнктивити
• Гъбични конюнктивити
• Алергични конюнктивити
• Кератит
• Иридоциклит
Лечение:
Механично почистване на секрета от конюнктивната торбичка и от миглените ръбове със специални разтвори.
Изключително важно е непрекъснатото отмиване на гнойния секрет от конюнктивалния сак чрез специални разтвори (калиев хиперманганат 1:5000 или хибитан глюконат 1:10 000).
При обилна секреция след обезболяване се тушира конюнктивата с 2% разтвор на сребърен нитрат и последващото му неутрализиране с физиологичен разтвор. Туширането се извършва само от лекар специалист по следния начин – горния и долния клепач са обърнати и плътно прилепени един към друг, за да се предпази роговицата. Сребърният нитрат преципитира белтъците от повърхностните конюнктивални слоеве, като по този начин се унищожават и разположените там микроорганизми.
Сулфонамидни разтвори 10 – 30%.
Антибиотични разтвори и унгвенти 2 – 5%.
При тежко протичане се прилагат перорално антибиотици (тетрациклин, еритромицин, пеницилини) и сулфонамиди.
При остър конюнктивит е абсолютно противопоказно поставянето на превръзка. Това крие опасност от задържане на микробната флора и последващи сериозни усложнения – инфилтрати и разязвяване на роговицата.