Начало / Заболявания и състояния / Очни болести (офталмология) / Дакриоаденит (възпаление на слъзната жлеза)

Дакриоаденит (възпаление на слъзната жлеза)

мар. 4, 2016

На латински: Dacryoadenitis acuta, dacryoadenitis chronica
На английски: Dacryoadenitis

Определение: Дакриоаденитът се характеризира с развитие на възпалителен процес, засягащ слъзните жлези. Възпалението може да бъде остро или хронично в зависимост от етиологията и клиничното протичане на заболяването. Найчесто дакриоаденитът е едностранен, но е възможно по съседство засягане и на другото око.

Слъзната жлеза (Glandula lacrimalis) е разположена във fossa lacrimalis на фронталната кост, зад горновъншния ръб на орбитата. Тя е с продълговата бадемовидна форма и лежи в дубликатура на периоста. Слъзната жлеза осигурява рефлекторната слъзна секреция при локално дразнене на роговицата и конюнктивата и при емоционално въздействие. Екскреторните ѝ каналчета се отварят във външната половина на горния форникс на конюнктивата.

Слъзната течност овлажнява непрекъснато роговицата и поддържа оптичните ѝ свойства. Освен това тя има бактерицидно и бактериостатично действие. Ето защо всяко нарушение в производството и секрецията на слъзна течност се отразява неблагоприятно и може да доведе до сериозни последствия.

Етиология: Възпалителният процес на слъзните жлези се отключва от разнообразни фактори:
1. Вирусни – morbillivirus, Epstein – Barr virus, Herpes Zoster virus, Cytomegalovirus, Echovirus, Coxsackie virus A.
2. Бактериални – стафилококи, стрептококи, гонококи, Neisseria gonorrhoeae, Treponema pallida, Chlamydia trachomatis, Mycobacterium.
3. Хематогенно – преминаване на инфекциозни причинители по кръвен път при общи заболявания – ангина, скарлатина, паротит, морбили, тиф, сепсис, гонорея.
4. Хроничният дакриоаденит обикновено се дължи на неинфекциозни възпалителни нарушения – саркоидоза, орбитален псевдотумор, Базедова болест, туберкулоза, луес, лимфогрануломатоза, трахома, левкемия.

Клинична картина: Съществуват разлики в протичането на острият и хроничен дакриоаденит.

Острият дакриоаденит се характеризира със следните особености:

  • започва внезапно
  • найчесто е едностранен
  • появява се подутина на горния клепач, която е болезнена при палпация
  • мигленият ръб става S – образно извит, като темпоралната му външна част е видимо увиснала надолу
  • при повдигане на клепача се установява оточна и увеличена палпебрална част на слъзната жлеза.

Хроничният дакриоаденит се проявява клинично по следния начин:

  • развива се бавно, постепенно
  • обикновено е двустранен
  • открива се двустранно неболезнено уголемяване на слъзните жлези
  • темпоралните части на миглените ръбове са увиснали.

Субективните оплаквания също са различни.
Остър дакриоаденит:

  • остра болка
  • зачервяване в супратемпоралната област
  • оток на конюнктивата
  • мукопуролентна секреция
  • затруднено движение на окото
  • увеличена паротидна жлеза от съответната страна
  • при потежко протичане треска и повишена температура.

Хроничен дакриоаденит:

  • безболезнена подутина, която персистира в продължение на месеци
  • липсва остра симптоматика
  • почти няма оплаквания от страна на очите, с изключение на птоза на клепачите
  • сухота в окото, която може да е послабо или посилно изразена в зависимост от давността и тежестта на процеса.

Диагноза: Поставя се сравнително лесно на базата на анамнезата и клиничната симптоматика.

Диференциална диагноза:

  • Абсцес на клепача
  • Хордеолум
  • Периостит на орбитния ръб
  • Флегмон на орбитата
  • Болест на Miculicz – характеризира се с двустранно засягане на слъзните и слюнчените жлези. Протича хронично, води до увеличение обема на жлезите, лицето придобива характерен вид. Поради отока очните ябълки се избутват надолу и навътре, което води до екзофталм и диплопия.
  • Синдром на на Гожеро – Сьогрен (Gougerot – Sjögren) – автоимунно заболяване, което води до пълно фиброзиране на слъзните жлези. Засягат се също слюнчените, потните и стомашно – чревните жлези, което води до намаляване на секрецията им.

Лечение:
При остър дакриоаденит лечението се провежда чрез:
Антибиотични и сулфонамидни капки и мехлеми за локално приложение.
Общо перорално антибиотично лечение.
Нестероидни противовъзпалителни средства.
Риванолови и топли компреси.

При хроничен дакриоаденит се назначават:
изкуствени сълзи
муцинозни очни гелове.

Усложнения:
В хода на протичане на острия дакриоаденит е възможно да настъпи влошаване на общото състояние с развитие на субфебрилна температура и увеличаване на преаурикуларните лимфни възли. При потиснати имунни механизми на организма е възможно да настъпи нагнояване на слъзната жлеза с последващо спонтанно отваряне на гнойника през кожата и стихване на възпалителните процеси.

Ако отокът на жлезата не изчезне след двуседмично лечение се препоръчва извършване на биопсия на слъзната жлеза.